Читать «Огнен лед» онлайн - страница 13

След известно време този ад спира, лодката се стабилизира, а Дженкинс съзира в далечината някакво трудно за определяне движение. Грабва бинокъла си и оглежда морската повърхност, за да съзре, след като е нагласил фокуса, три черни бразди в посока север — юг. Вълните се движат към брега. Дълбоко заспала тревога звънва в съзнанието му. Не може да бъде! Спомените го носят назад към бреговете на Папуа, Нова Гвинея през онзи юли на 1998 година, когато се намираше на борда на един изследователски кораб. Внезапно уредите показаха мистериозна експлозия, необяснима сеизмична дейност на морското дъно. Разпознали симптомите на цунами, учените от борда се опитаха да предупредят брега, но много от селищата бяха лишени от всякаква връзка с околния свят. Гигантските вълни ги изравниха със земята, като огромен парен валяк. Разрухата беше ужасяваща. Дженкинс никога няма да забрави гроздовете тела, окичили високите дървета, нито пируващото из локвите многобройно стадо крокодили.

Радиото изведнъж забърборва с десетки грубовати гласове на мейнски рибари.

— Оп-па-а-а-а! — разпознава Дженкинс дрезгавия тембър на своя съсед Елуд Смоли. — Чу ли някой този хубав тътен!

— Също като реактивен изтребител, само че под вода — добави друг.

— Друг да е усетил вълните? — обажда се трети.

— И още как! — потвърждава ветеранът Хомър Гуджън. — Помислих си, че са ме качили на влакчето на ужасите.

Дженкинс почти не чува гласовете. Той бързо изравя калкулатор от чекмеджето и след няколко бързи сметки, не може да повярва на получените стойности. След това взема клетъчния телефон, който използва, ако не иска думите му да бъдат чути от всички по морския канал и набира един номер.

Чува грапавия глас на полицейския началник в Роки коув — Чарли Хоз.

— Слава богу, че те хванах, Чарли!

— В колата съм на път за участъка, Рой. Искаш да ми припомниш, как ме би на шах снощи ли?

— Не съвсем. Намирам се източно от Роки поинт. Нямаме много време, Чарли. Огромни вълни са насочени право към града.

От другата страна се чува сухо хихикане:

— Град като нашия, Рой, разположен на брега, трябва да свиква с вълните.

— Ама тези са други. Трябва да евакуираш района на пристанището и най-вече да изпразниш новия мотел.

Дженкинс мисли, че връзката е прекъсната. После отново чува гласа на полицая:

— Не знаех, че е първи април.

— Чарли, не е шега! Вълната ще опустоши пристанището. Не знам, точно какви щети ще донесе, тъй като неизвестните са прекалено много, но онзи мотел се намира точно на пътя й.

Шефът се смее отново.

— Някои хора биха погледали с огромно удоволствие, как „Харбървю“ потъва в морето.

Двуетажната постройка, просната над пристанището върху колони, разбуни духовете за продължително време. Завършена бе едва след ожесточена борба, скъпо струващ съдебен процес, започнат от инвеститорите и може би някой и друг подкуп в джоба на определени чиновници.