Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 46

Вълната се носеше към изхода със сиймобила на гребена си.

Не подозирайки каква драма се разиграва в мрачните дълбини под ледника, хората от екипажа се бяха върнали при хеликоптерите. Беше останал един-единствен мъж, който да наглежда входа. Той тъкмо бе излязъл от тунела да глътне малко въздух, когато чу грохота отвътре. Краката му реагираха по-бързо от мозъка и го отнесоха далеч зад една скала. В този момент сиймобилът се изстреля от изхода на тунела във въздуха.

Вълната се изля с пълната си мощ, оставяйки сиймобила на сухо. Замаяни и разбити, пътниците отвързаха въжетата и скочиха долу. Изплюха мундщуците на кислородните бутилки и напълниха дробовете си със свеж въздух.

Дзавала излетя от кабината и се втурна назад към тунела. Отстъпи крачка встрани пред вторичната вълна, която се изля от тунела, изхвърляйки тяло в оранжев гащеризон. Напуканата маска на Остин беше завъртяна настрани. Каската с комуникатора беше паднала, а водата я въртеше като топка на плажа.

Дзавала го хвана и го изправи на крака.

Остин се олюляваше като пиян моряк, а очите му напомняха на стъклени топчета. Започна да плюе вода и да кашля, лаейки като мокро куче.

— Казах ти, Джо. Липсват ти часове на полигона.

Час по-късно пристигна и френският спасителен отряд. Хеликоптерът се спусна устремно пред електроцентралата като орел рибар, зърнал шаран. Още преди ските му да докоснат земята, отвътре изскочиха шестима енергични и сурови на вид алпинисти, екипирани с въжета и карабинери. Шефът на екипа обясни, че носят катерачна екипировка, защото разбрали, че има пострадали на ледника, не под него.

Когато му казаха, че вече няма нужда от тях, той сви рамене и философски отговори, че и най-добрият отряд от планински спасители би бил безполезен за водно спасяване. После извади две бутилки шампанско, които носеше. Вдигнал високо чаша, рече, че все пак ще има и други възможности: по планините постоянно закъсваха хора.

След импровизираното тържество Остин нагледа връщането на сиймобила на „Мумичуг“, а после двамата с Дзавала отидоха в електроцентралата. Всички оцелели бяха превозени там, за да си вземат душ и да хапнат топла храна. Облечени в разноцветни дрехи, събрани от тук от там, те се събраха в стаята за почивка, за да разкажат какво се е случило.

Репортерите пуснаха записите от нападението над Рено, но всички бяха с лошо качество и лицето на въоръжения мъж се виждаше много размазано. Аудиокасетата също не даваше кой знае каква информация, освен кратката размяна на реплики между Рено и нападателя.

Остин лекуваше цицините и синините си с бутилка белгийска бира от килера на електроцентралата. Седеше, подпрял брадичка с ръка, и усещаше как гневът му нараства, докато Скай и останалите се опитваха да си припомнят подробности за хладнокръвното деяние, което едва не обрече няколко невинни човека на смърт под леда.

— Това е работа за полицията — каза Друе, началникът на електроцентралата, след като чу цялата история. — Властите трябва да бъдат уведомени незабавно!