Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 45

Остин се притисна до стената, докато Дзавала успее да спре сиймобила. После доплува до кабината.

— Май ти липсват часове на полигона — пошегува се той.

— Съжалявам, братле. Това нещо се управлява по-зле и от сал.

— Просто не забравяй, че не си на волана на „Корвета“.

— Де да бях — усмихна се Дзавала.

Остин погледна пасажерите, видя, че всички се държат, и отплува към следващите колони. Затаи дъх, но сиймобилът премина леко и безаварийно с целия си товар. Дзавала го управляваше умело и те успешно се справиха със следващите няколко колони. Остин броеше наум. Оставаха им още три.

Когато наближиха следващия набор от колони, той забеляза, че нещо не е наред. Присви очи и това, което видя, никак не го успокои. Беше прерязал средната колона, но другите две се бяха огънали. Някакво бързо движение привлече вниманието му и той погледна нагоре. През тесен процеп в тавана се вдигаха мехурчета.

Не беше нужно да е строителен инженер, за да се досети какво става. Подпорите не можеха да удържат. Таванът можеше да се срути всеки миг, погребвайки завинаги сиймобила и пътниците му.

— Джо, имаме проблем — каза Остин с възможно най-спокоен глас.

— Виждам — отвърна Дзавала, приведен напред. — Тези колони приличат на каубойски крака. Някаква идея как да минем?

— Както таралежите правят любов. Внимателно! Движи се точно след мен.

Остин преплува между огънатите колони, оставяйки достатъчно разстояние и от двете страни. Обърна се и засенчи очи от халогенните прожектори, после махна на Дзавала да тръгва. Приятелят му успешно насочи сиймобила през отвора, без да закачи нито една от колоните. Проблемът дойде от съвсем неочаквано място. Мрежата, която се влачеше накрая, закачи ръба на отрязаната колона. Усетил дръпването, Дзавала инстинктивно увеличи мощността, без да мисли.

Това беше най-голямата му грешка.

Сиймобилът се поколеба за миг, после мрежата се откъсна и той полетя с цялата си масивна тежест право към дясната колона от следващата тройка. Дзавала бързо компенсира, но беше късно. Повредената колона застрашително се изкриви.

Остин наблюдаваше как катастрофата се разгръща като на забавен кадър. Стрелна с поглед тавана и видя голям облак мехурчета.

— Бързо навън! — изкрещя той. — Таванът пада!

В ушите му прогърмяха ругатни на испански.

Дзавала подаде пълна мощност и се прицели между следващите колони. Мина на няколко педи от Остин. Той се протегна и се хвана за мрежата, мятайки се в различни посоки като холивудски каскадьор на дилижанс от Дивия запад.

Дзавала заложи на скоростта вместо на точността и внимателното насочване на сиймобила и закачи една от колоните. Ударът беше съвсем лек, но тя се огъна и пречупи. Остин тъкмо беше успял да издрапа на палубата и се държеше здраво, а сиймобилът се завъртя на триста и шейсет градуса и се върна в правилната посока.

Пред тях зееше още един отвор.

Дзавала мина чисто през него, без да докосне колоните. Но белята вече беше станала.

Таванът се сгромоляса с лавина от огромни камъни. Хиляди литри вода, насъбрала се в джоба на ледника, се изляха в тесния тунел. Мощната вълна блъсна сиймобила и го изтика напред като листо през бент.