Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 40

4

Остин закрепи последния водоустойчив сак върху палубата зад мехуроподобната кабина и отстъпи назад да огледа. Сиймобилът приличаше повече на механично муле, отколкото на високотехнологично подводно средство, но се надяваше импровизацията да свърши работа. Понеже нямаше представа колко души има под ледника, събра всички възможни водолазни снаряжения и друга екипировка, и се молеше да му стигне.

Даде знак на Франсоа, че е готов. Французинът стоеше наблизо с радиостанция в ръка и действаше едновременно като свръзка и преводач. Той му върна жеста и каза нещо по радиото. Френският пилот това и чакаше.

Хеликоптерът се вдигна във въздуха, увисна над кораба и спусна въже до палубата. Остин наведе глава от силния вятър на пропелера, грабна куката в края на въжето и я закачи за четириточковата осигурителна система. Заедно с другите от екипа вече бяха вързали платформата, сиймобила и останалия товар на едно, за да може хеликоптерът да ги вдигне наведнъж.

Даде знак с вдигнати палци. Въжето се опъна, а лопатите на пропелера бясно пореха въздуха. Въпреки оглушителния рев товарът се повдигна само с няколко сантиметра от палубата. Общото тегло на сиймобила, на платформата и на товара надвишаваше капацитета на хеликоптера. Остин направи знак на пилота да отпусне въжето.

— Кажи им да останат на място, докато измисля какво да правим! — изкрещя той в ухото на Франсоа, сочейки към хеликоптера.

Докато Франсоа превеждаше, Остин се обади по своята радиостанция на Дзавала, чийто хеликоптер кръжеше високо над кораба.

— Имаме проблем.

— Виждам. А колко хубаво щеше да бъде, ако разполагахме с тежкотоварен хеликоптер — отвърна той.

— Може и да не се наложи — рече Остин и изложи плана си.

Дзавала се засмя.

— Животът ми трябва да е бил много скучен, преди да те срещна.

— Е?

— Трудно — каза Джо, — адски опасно, дръзко, но не и невъзможно.

Остин не се съмняваше в способностите на приятеля си. Не, тревожеха го неизвестните променливи — промяна на вятъра, човешко невнимание или грешка в екипировката можеше да превърне внимателно пресметнатия риск в бедствие. Една объркана дума при превода и край. Затова щеше да се погрижи указанията да бъдат пределно ясни.

Дръпна Франсоа настрани и му каза какво иска от френския пилот. После го накара да повтори инструкциите. Франсоа кимна разбиращо. Предаде съобщението по радиостанцията и хеликоптерът се дръпна настрани, така че въжето да се опъне под ъгъл.

Хеликоптерът на Дзавала се приближи и също спусна въже, което Остин бързо закачи за товара. Погледна нагоре към хеликоптерите, за да се увери, че са достатъчно далеч един от друг. От вдигането на товара щяха допълнително да се сближат, а той не би искал двете машини да си оплетат лопатите.

Даде им знак да вдигат. Ревът на роторите беше оглушителен. Този път сиймобилът и платформата едва ли не подскочиха нагоре. Една педя. Две педи. Метър. Два метра. Пилотите ясно съзнаваха разликата в размера и мощността на машините си и изключително умело я компенсираха.