Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 30

Остин отиде да се увери, че батискафът е готов за потапяне, щом тя се върне. Докато го изследваше най-прецизно, в главата си чуваше гласа на баща си, който му напомняше да провери всеки детайл. Именно баща му, богат собственик на компания за корабен скрап в Сиатъл, беше научил Кърт на основните принципи на мореплаването. Още помнеше първите съвети. Никога не връзвай възел, който не може да бъде развързван от раз, дори въжето да е мокро. И винаги поддържай лодката си във форма като за изложба.

Остин прие присърце бащините завети. Възлите, които усвои с постоянна практика, никога не се заплитаха. Грижеше се въжетата на лодката, която баща му построи специално за него, да бъдат винаги добре накатани, дървото — лакирано, а металните части — без ни едно петънце от ръжда. Отнесе тия съвети и в колежа. Докато учеше за магистър по системна администрация в Университета на щата Вашингтон, той посещаваше и утвърдена школа по водолазен спорт в Сиатъл, където получи диплома за професионален водолаз и придоби висока квалификация в различни области.

След колежа работи две години на нефтени платформи в Северно море, след което се върна за шест години в компанията на баща си, преди да бъде привлечен от ЦРУ в никому неизвестен клон за подводно разузнаване. В края на Студената война ЦРУ закри отдела за подводно разузнаване и Кърт се прехвърли в НАМПД.

Любител на философията и на стремежа й към истината и скрития смисъл на нещата, Остин знаеше, че съветите на баща му се отнасят не само до практическите грижи за лодките. С прости думи баща му говореше за живота и за необходимостта човек винаги да бъде готов за неочакваното. Този съвет Остин прие много сериозно и вниманието му към детайлите неведнъж бе спасявало живота му, както и този на други хора.

Провери акумулаторите, увери се, че резервоарите с въздух са заменени с нови, и с опитно око огледа целия батискаф. Накрая доволно почука по прозрачния купол.

— Като за изложба! — рече той усмихнато на себе си.

После слезе на палубата на „Мумичуг“. Двайсет и четири метровият катамаран беше най-малкият изследователски съд на НАМПД, на който беше работил. Също като малката рибка, на която беше кръстен, той се чувстваше у дома си както в сладка, така и в солена вода. Представляваше модифицирана версия на кораб, предназначен за крайбрежна работа в непокорните води на Нова Англия.

Беше здрав и бърз, с мощни дизелови двигатели, благодарение на които развиваше 20 възела. Имаше място за осем души и беше идеален за кратки мисии. Въпреки малкия си размер, лебедките и А-образната рамка можеха да влачат тежки товари. А един по-голям съд не би могъл да стигне по криволичещата река до ледника.

Тъй като Скай я нямаше да си говорят, Остин си взе чаша кафе от камбуза и слезе в лабораторията за дистанционно наблюдение — малко помещение, натъпкано с компютърни монитори. Като всичко останало, и лабораторията те предизвикваше да я подцениш. В действителност електронни нерви и ганглии свързваха мониторите със сложна система от прибори.