Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 3

Съвсем естествено, както повечето от нас, и аз изпитвам неохота, когато трябва да променям старите порядки. Но няма и никакъв смисъл да се вкопчваш в традицията заради самата нея. Във века на електричеството и модерните отоплителни системи изобщо не се налага да се наема толкова много прислуга, колкото беше необходима само едно поколение назад. Дори аз самият бях започнал да се замислям напоследък, че поддържането на ненужен брой служители единствено заради традицията — многото свободно време определено не им се отразяваше здравословно — бе един от основните фактори за резкия спад на стандартите в професията. Освен това мистър Фарадей съвсем ясно ми заяви, че рядко смята да дава такива големи приеми, каквито бяха нещо съвсем обичайно за Дарлингтън Хол в миналото. При това положение аз самоотвержено се заех със задачата. Посветих много часове, обмисляйки организацията на работата, и поне още толкова, докато изпълнявах задълженията си или лежах буден през нощта. Хрумнеше ли ми нещо сполучливо, оглеждах идеята от всички страни, стараех се да избегна всяка недомислица. Най-после разработих план, който дори и да не отговаряше изцяло на желанията на мистър Фарадей, бе най-доброто в рамките на човешките възможности. В това поне бях сигурен. Почти всички привлекателни части на къщата можеха да се запазят действащи: многобройните помещения за прислугата — включително задният коридор, двата килера и старата пералня, както и коридорът за гости на втория етаж — щяха да бъдат консервирани, за да останат всички помещения на първия етаж и немалък брой гостни. Това обаче щеше да е възможно само ако четиричленният ни екип бъдеше подкрепен от няколко приходящи помощници: планът ми включваше градинар — веднъж седмично и два пъти през лятото, и две чистачки, като всяка идва два пъти седмично. Основно трябваше да се променят и обичайните задължения на четиримата постоянни служители. Предполагах, че двете млади момичета щяха да се справят с лекота. Положих обаче огромни усилия, за да може мисис Клемънтс най-малко да почувства промените, до степен, че се нагърбих със задължения, които биха се сторили нетипични и на най-либерално настроения иконом.