Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 2

Истината е, че през последните няколко месеца бях допуснал поредица от дребни грешки, изпълнявайки служебните си задължения. Бързам да кажа, че всички те, без изключение, бяха съвсем незначителни. И все пак смятам, че ще ме разберете. За човек, несвикнал да прави грешки, ситуацията бе доста тревожна и аз сериозно бях започнал да си измислям разни обезпокоителни теории за техните причини. И както се случва обикновено, не бях видял очевидното, докато размишленията над писмото на мис Кентън не отвориха очите ми за простата истина: че дребните грешки от последните няколко месеца не се дължаха на нищо толкова зловещо, а единствено на неправилно разпределение на персонала.

Разбира се, основно задължение на всеки иконом е да обръща огромно внимание на разпределението на персонала. Кой знае колко кавги, неверни обвинения, ненужни уволнения, колко съсипани обещаващи кариери се коренят в немарливото отношение към този въпрос. Смея да заявя, че изцяло подкрепям онези, които твърдят, че способността умело да разпределяш работата между подчинените си е едно от най-важните качества на добрия иконом. Аз самият дълги години съм се занимавал с тези проблеми и вярвам, че няма да прозвучи като самохвалство, ако кажа, че много рядко съм грешил. И ако в настоящия случай нещо не е наред, вината за това е единствено моя. От друга страна, справедливостта изисква да напомня, че задачата ми този път беше необикновено трудна.

Ето как стояха нещата. Щом сделката приключи — сделка, според която семейство Дарлингтън изгуби къщата след двувековно притежание, — мистър Фарадей ни уведоми, че няма да се нанесе веднага, а ще остане в Съединените щати още четири месеца, докато окончателно уреди делата си там. Междувременно обаче изрично настоя персоналът на неговия предшественик — персонал, за който бе чувал само високи оценки — да остане в Дарлингтън Хол. Този „персонал“, както той го наричаше, се състоеше само от шестима — основното ядро от прислугата, задържано от семейство Дарлингтън да се грижи за къщата, докато се осъществи сделката. Със съжаление трябва да кажа, че след като продажбата приключи, не беше по силите ми да възпра хората, с изключение на мисис Клемънтс, да си потърсят друга работа. Когато в писмо до новия си господар изказах съжаление за случилото се, получих в отговор указания да набера нов персонал, „достоен за такова славно и древно английско имение“. Незабавно се заех да изпълнявам желанието на мистър Фарадей, но както знаете, в наше време е изключително трудно да се намерят служители на нужната висота. Разбира се, радвах се, че бях наел Розмари и Агнес по препоръка на мисис Клемънтс, ала нямах какво друго да предложа на мистър Фарадей на първата ни делова среща по време на предварителното му посещение в нашата страна през пролетта миналата година. Точно на тази среща, състояла се в необичайно оголения кабинет на Дарлингтън Хол, мистър Фарадей за пръв път стисна ръката ми, макар че и преди това едва ли бихме могли да се наречем непознати. Ако не смятаме проблема с персонала, новият ми господар бе успял неведнъж да се убеди в качествата, които може би имам късмета да притежавам, и смея да твърдя, че бе останал доволен. Предполагам, че това бе и причината веднага да заговори свободно и делово с мен, и преди да се разделим, да ми остави една значителна сума, с която да посрещна немалките разходи по подготовката на неговото преместване. Но мисълта ми беше, че тъкмо по време на разговора аз му споменах за затрудненията, с които се сблъсквах при набирането на подходяща прислуга. Мистър Фарадей помисли и отправи към мен следната молба — да сторя всичко възможно и да организирам работата „на смени“, както се изрази, за да може наличният персонал от четирима — мисис Клемънтс, двете млади момичета и аз — да се справи с поддръжката на къщата. Разбираше, че това би могло да наложи някои сектори да останат „закрити“, ала бих ли употребил всичките си умения и професионален опит, за да сведа техния брой до минимум? Като си помислих за годините, когато имах по седемнайсет подчинени, а не чак толкова отдавна в Дарлингтън Хол стигаха до двайсет и осем, идеята да създам такава организация на работата, че същата къща да бъде поддържана от четирима, ми се стори, меко казано, обезсърчителна. Макар че положих огромни усилия да не се издам, част от скептицизма ми очевидно е проличал, защото мистър Фарадей добави, явно за да ми вдъхне увереност, че при крайна необходимост бих могъл да наема и пети служител. Щял обаче да ми бъде много задължен, повтори той, ако „подкарам работата“ и с четирима.