Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 70

Таниша Уилямс четеше всичко това и недоверието й нарастваше. Струваше й се невероятно. Уилард Викърс дори разделяше престъпленията по категории: чистата печалба от контрабандата на наркотици беше над пет милиарда долара годишно, кражбите на луксозни автомобили, яхти и стоки — около дванайсет милиарда, фалшивата валута, кредитните карти, патентованите стоки и ценните книжа — над сто милиарда, интелектуалната собственост в разрастващата се компютърна сфера — сто милиарда, незаконната търговия на фондовия пазар — още два милиарда и нелегалната имиграция — десет милиарда. Списъкът беше изумителен. И въпреки това в пресата нямаше дори намек за всичко това. Нито Конгреса, нито Белия дом говореха за тези неща. Според Викърс причината беше очевидна — „парите за чай“, както азиатците наричаха подкупите на правителствени служители.

Не бе чувала тези въпроси да се обсъждат в отдел „Азиатска престъпност“. Всички знаеха, че престъпленията, извършвани от азиатци, се увеличават, но явно по-голямата част от тях не се докладваха. Тя най-после остави разпечатката.

Или Уилард Дж. Викърс беше напълно откачен, или това беше най-голямата и най-добре организирана престъпна конспирация в света. Реши да разбере кое от двете е истината.

Тя го събуди в четири сутринта. Чу го да мърмори и да се суети със секретната брава от другата страна на вратата на хубавото си жилище на десетия етаж на Беладжио Роуд в Бел Еър.

Най-сетне вратата се отвори и Уилър застана на прага. Беше в зелени болнични дрехи и се подпираше на една патерица. Косите му бяха разрошени.

— Имате интересни похвати, детектив — каза той, поглеждайки часовника си „Ролекс“.

— Може ли да вляза, господин Касиди?

Уилър кимна и й направи път да мине. Таниша влезе в красиво обзаведената със старинни мебели мансарда. Домакинът запали лампите във фоайето и я заведе в хола. Тя погледна през прозореца, от който се виждаше игрището за голф на клуба.

— Хубаво жилище — отбеляза, мислейки за разхвърляния си апартамент до железопътната линия в Болдуин Парк.

— Да — отвърна той, гледайки я изпитателно.

— Нужна ми е помощта ви.