Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 50

„Мама е скъпа и татко е скъп, но председателят Мао е най-скъп от всички.“

На другата сутрин влакът спря в Кантон или Гуанджоу. Фу Хай изтръпна от страх, когато стражите на Народната въоръжена милиция тръгнаха покрай вагоните, удряйки по дървените врати с палките си.

— Отвори! Знаем, че си там — викаха те.

Фу Хай нямаше къде да се скрие. Сви се в ъгъла, опитвайки се да се дръпне далеч от слънчевата светлина, процеждаща се през процепите. Чу, че вратата се отвори и някой се качи във вагона. Изведнъж се озова лице в лице с мъж в униформа. Вгледа се в него и видя, че войникът не е на повече от осемнайсет години. Младежът посегна към електрошоковата си палка и Фу Хай изскочи от укритието си, хвърли се върху него и го повали на пода. Двамата се претърколиха на дъските и войникът започна да крещи. Фу Хай измъкна палката от ръцете му и го удари по главата, врата и слабините. Младежът изохка и се сви на кълбо. Беше зашеметен, но не бе изпаднал в безсъзнание.

— Тихо — изсъска Фу Хай.

Не искаше да го удря отново, но не желаеше и заради мекото си сърце да прекара в затвора остатъка от живота си. Хвърли палката и хукна да бяга. Не знаеше накъде се е отправил, нито имаше план за бягство. Тичаше напосоки. Задъха се. Евтините му платнени обувки изобщо не предпазваха подутите му крака.

Накрая видя две дървени сгради, разделени от тесен път. Мина между тях и като по чудо излезе от гарата и хукна по тясна, прашна улица с тухлени стени от двете страни. Отгоре беше опъната бодлива тел.

Съзря малка постройка, направена от бетон и стари тухли, една от „стоманодобивните пещи“, останали от катастрофалния „Огромен скок напред“ през периода 1958 — 1960 година. Поредната налудничава идея на Мао Дзедун, който искаше да индустриализира Китай за една нощ. Вместо това трийсет милиона души умряха от глад.

Фу Хай се умори. Не можеше да тича повече. Вмъкна се в стоманолеярната. Сърцето му лудо биеше. Устата му кървеше и счупените зъби го боляха. Още усещаше електрошоковата палка в ръката си. Спомни си как Сяо Жи, любимата му сестра, която сега изглеждаше два пъти по-възрастна, отколкото беше, шепнеше: „Трябва да тръгваш. Те ще дойдат за теб“. „Не се тревожи, сестричке. Ще отида в Америка и ще изпратя хора да те доведат там. Ще започнем нов живот“ — бе обещал той.

11.

Китаецът

Те лежаха по гръб върху стоманени маси, голи и студени като мрамор. От съседната стая, помещението за аутопсии в моргата, се разнасяха противни миризми. Тримата млади китайци бяха вторачили в тавана невиждащи очи, докато Рей Фонг и Таниша Уилямс разглеждаха разноцветните татуировки на змии, дракони и китайски символи върху безжизнените им тела. Таниша забеляза саморъчно направена татуировка на дясната ръка на най-възрастния от тях. Избледняло „1414“. Беше същата като на челото на Анджи Уонг.

— Какво е това, по дяволите? — попита тя. — Какво означава?