Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 179

— И кой ще поеме отговорността за това безумие? — попита Парди.

— Аз — отговори генералът. — Може да ме разжалват, ако това не им хареса. Трябва да престанем да глезим онези копелета.

— Хайде да се успокоим — предложи кметът. — Няма да го застреляме. Да започнем отначало и да подходим към нещата едно по едно.

Те бяха взели фенерчето и радиопредавателя от гумената лодка и Уилър даде на Таниша единия револвер „Смит и Уесън“ и задържа другия и пушката за акули. Бяха помолили Ал Катсукура да се върне на „Поток от пари“ и да съобщи координатите им на отдел „Тежки престъпления“. Помогнаха му да спусне гумената лодка в океана, после влязоха в подземния канал, газейки в тинята и дълбоката до глезените вода, докато светлината зад тях изчезна и започнаха да се движат слепешком в непрогледния мрак. Батерията на фенерчето беше слаба, затова Уилър го използваше само от време на време и осветяваше бетонната тръба, търсейки разклонения. Тунелът, изглежда, водеше към северната част на летището. Изведнъж каналът започна да вибрира и да се тресе. Двамата застинаха на местата си. Не виждаха нищо в мрака. Звукът постепенно заглъхна и вибрациите спряха.

— Самолет — каза Уилър. — Трябва да сме точно под пистата.

Таниша помисли, че има земетресение и двамата ще бъдат погребани живи.

— Нещата са свързани — продължи той. — Няма нищо случайно. Има твърде много активност на едно място.

— Започваш да говориш като ченге — отбеляза тя.

— Това комплимент ли е, или обида?

— Зависи от това дали ще излезем живи оттук.

На пистата над тях изрева още един самолет, който отново разтресе тунела. Двамата отново се вцепениха.

— По дяволите… Иска ми се да ги спрат — прошепна Таниша.

Двамата продължиха да си проправят път в мрака, без да са сигурни какво ще намерят. Сърцата им биеха като обезумели, а лицата им бяха облени в пот, макар че колкото по-навътре навлизаха, толкова по-хладен ставаше въздухът. Двайсет минути вървяха, без да разговарят. От време на време включваха фенерчето, за да се уверят, че тунелът няма разклонения. На слабата светлина на фенерчето проблясваха очите на плъхове. Таниша не се вглеждаше в тях. Не искаше да знае колко са големи. И двамата загубиха представа за времето. Изведнъж на Уилър му се стори, че чува нещо. Той спря и вдигна ръка, за да предупреди Таниша. Те застанаха неподвижно в дълбоката до глезените вода и затаиха дъх. После той отново чу…

Далечен плач на дете.

43.

Всеки празник има край

Фу Хай се беше свил в мрака. Беше мокър от кръста надолу, защото няколко пъти падна в бетонния канал. Мъхът и водораслите по дъното бяха толкова хлъзгави, че на места беше невъзможно да се върви. Сто и осемдесетте нелегални имигранти се намираха под международното летище на Лос Анджелис. Сухоземния дракон бе донесъл свещи и Фу Хай запали едната. През половин минута тунелът се разтърсваше и вибрираше — от пистата над тях излитаха самолети. Всеки път, когато това станеше, на Фу Хай му се струваше, че светът ще свърши. Чувстваше се безпомощен и незначителен. Имигрантите стенеха, ужасени от шумния и влажен канал.