Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 140

Настъпи продължително мълчание, докато двамата чакаха отговора на Верба.

— Разкажете ми отново всичко — рече той и направи знак на сервитьорката да му донесе чаша кафе.

След двайсет минути Таниша и Уилър бяха разказали всичко отново, този път добавяйки подробно описание на приключенията си в Хонконг. Казаха на Рик Верба за смъртта на Джони Куонг и на Джулиан Уинслоу, за проникването в Града на стените, за бягството от Макао и за опита да ги убият по пътя от летището. Когато свършиха, Рик Верба седеше и ги гледаше, без да говори. Очите му бяха широко отворени от изумление.

— Това е най-абсурдната шибана история, която съм чувал — рече най-сетне.

Сгъна документа и го сложи в джоба си точно когато четирима бизнесмени китайци с дипломатически куфарчета влязоха в кафенето. Групата се настани на масата срещу тях. Таниша ги наблюдаваше. Рик Верба направи знак на сервитьорката да донесе сметката. Двама от китайците бизнесмени биха невероятно млади, може би едва деветнайсет-двайсетгодишни. Костюмите им бяха съвсем нови и много евтини. Те отвориха куфарчетата си и започнаха да ровят в тях, преструвайки се, че търсят документи.

— Капитане, имаш ли патлак? — тихо попита Таниша.

Верба вдигна глава.

— Какво?

— Въоръжен ли си?

— Да — отговори той. — Двайсет и два милиметров под мишницата и деветмилиметров на глезена. Защо?

— Дай на Уилър единия и приготви другия — каза тя, без да откъсва очи от китайските бизнесмени.

— Защо? — попита капитанът.

— Защото зад теб има четирима бандити. Имаме пет секунди, после ще ни размажат.

Без да се обръща, с едната си ръка Верба бръкна в кобура под мишницата си, а другата спусна към глезена си. Плъзна двайсет и два милиметровия пистолет по масата и извади деветмилиметровия. Глокът на Таниша беше в чантата й. Изведнъж четиримата китайци станаха. В ръцете си държаха деветмилиметрови автоматични пистолети.