Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 137

Охраната на гара Юг беше засилена. На паркинга имаше много ченгета, а на покрива — снайперисти. Тя се намираше в района с най-голяма престъпност в града и беше бомбардирана многократно, затова я пазеха като крепост. Полицаите, въоръжени с М-16, стъписани вдигнаха глави, когато гумите на червения ягуар изсвириха по Бродуей и той се насочи към тях със запалени фарове и натиснат клаксон. Ченгетата вдигнаха оръжията си и се прицелиха в колата.

— Това някой от тайните агенти ли е? — изкрещя единият.

— С ягуар? Да не си се побъркал? — отговори другият.

Двамата се приготвиха да стрелят, когато ягуарът зави наляво по Седемдесет и седма улица, разби преградите и барикадите и тресейки се спря на паркинга.

Двамата полицаи насочиха оръжията и хукнаха към червения ягуар.

— Излезте от колата с вдигнати ръце! — извикаха те.

— Детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“. Аз съм ченге — викна в отговор Таниша и показа значката си през прозореца.

— Да не сте откачили? Пристигате тук с гръм и трясък и без никакво предизвестие — каза единият полицай.

Сетне двете ченгета отстъпиха назад и без да свалят оръжията, им заповядаха да слязат от колата.

30.

Ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш

Елън Мин седеше в малката стая, където се намираше телефонната централа на отдел „Азиатска престъпност“ и слушаше разговора, който току-що бе прехвърлила в дома на капитан Рик Верба. Обаждаше се Таниша Уилямс. Беше два часът след полунощ. Елън осъществи връзката, събуди ядосания капитан и му каза, че случаят е спешен, после не прекъсна линията и чу как чернокожата детективка накратко описа какво й се бе случило по пътя от летището. Таниша добави, че в момента се намира в Южния централен район и трябва незабавно да види капитан Верба.

— Господи, Таниша, не знаеш ли колко е часът, по дяволите? — попита Рик Верба. Беше сънен и ядосан, защото го бяха събудили по никое време. — Може да са се опитвали да откраднат колата. Нали каза, че си била в нов ягуар?

Елън се заслуша, когато Таниша заговори бавно, наблягайки на всяка дума:

— Не беше опит за кражба на кола, капитане. Това е нещо голямо. Много по-голямо от всичко, върху което сме работили. Почакай, докато прочетеш документа, който взехме от централата на триадата в Хонконг.

Верба се съгласи да стане, но не пожела да отиде чак в Южния централен район посред нощ.

— Ще се срещнем след половин час в кафенето на „Уестин“ — каза той.

„Уестин“ беше петнайсететажен хотел на Хил стрийт, посещаван предимно от бизнесмени азиатци. Ченгетата от отдел „Азиатска престъпност“ редовно се отбиваха там след работа.

— Капитане, не мисля…

— Виж какво, Таниша, затънала си до гушата в неприятности. — Верба явно се бе разсънил, защото гласът му стана по-силен. — Детективите от Отдела за вътрешно разследване прегледаха заявлението ти за Полицейската академия. Ти ми каза, че имаш семейни проблеми в Кливланд. Според тях ти нямаш роднини там. Те мислят, че се криеш от тях, защото си виновна. Откровено казано, аз съм на същото мнение. Ще се видим след половин час в „Уестин“.