Читать «Храна за акули» онлайн - страница 9

Тони ди Марко Нюйоркчанина и Боно Котето хъркаха доволно на двете задни седалки. Тони беше телохранител на Мики още от края на 70-те, когато Ало учеше в Харвард, а сега беше негова дясна ръка. Нюйоркчанина беше нисък и мускулест. Главата му беше колкото гума на камион, а лицето — като лунен кратер. Навремето Боно Котето бе получил прякора си в Ню Йорк заради кражбите на котки, но сега се справяше със специалните задачи на фамилията Ало. Работеше предимно за Мики, защото Джоузеф беше болен. Котето беше слаб и имаше лице на ястреб. Като повечето крадци на котки, Господ го бе създал да се промъква през отдушниците на климатичните инсталации и тесните отвори.

Налягането в сивата кабина се промени, когато Тони и Боно се надигнаха и потъркаха очи.

След две минути самолетът се приземи и спря. Мики се обърна към двамата си телохранители.

— Не знам какво става. Намерете карта на това шибано място и докарайте кола. Не я взимайте под наем. Откраднете някоя и бъдете нащрек. В случай че ми дотрябвате, искам да сте готови за действие. Никакви телефонни обаждания, нито контакти с когото и да било. Да няма следи, че сме били тук.

Неизвестно защо Мики надушваше неприятности.

Майлоу отвори вратата и вълна от горещ въздух и влага блъсна Мики. Под сянката на едно дърво беше паркиран син форд с английска регистрация. Колата прекоси пистата и спря до самолета. Мики погледна надолу. От нея слезе красив млад мъж. Беше облечен в шорти за тенис и синьо поло.

— Добре дошли на Бахамските острови, мистър Ало — усмихна се той.

— Кой си ти, по дяволите? — презрително попита Мики.

— Уорън Сакс. Аз съм консултант по медиите на сенатора Аркет.

Мики се обърна към Тони и Боно.

— Шибана работа. Къде изчезна цялата онази загадъчност? Ние гледаме да стоим надалеч от емиграционните власти, а Пол изпраща някакъв дрисльо да ме вози.

Мики не дочака отговора им. Слезе по стълбичката, носейки спортното си сако, и се качи в синия форд. Уорън включи на скорост и вдигна гюрука.

— Така е по-добре, отколкото с климатичната инсталация — любезно каза той.

— Къде е Пол?

— Сенаторът е в клуба. Имаме съвещание по планиране на медийните изяви. Каза да ви оставя пред бунгалото му.

Сакс пусна ослепителна усмивка на Мики, сякаш искаше да каже: „Не се тревожи, посветен съм в тайната“.

В миналото Спортният клуб беше истински рай за рибарите, но сега даваше подслон предимно на конгреси и летовници. Той представляваше голяма каменна сграда с керемиден покрив и гледаше към морето. Палмите и червените хибискуси се поклащаха от силния крайбрежен вятър. Имаше живописен дървен пристан, където бяха завързани три деветметрови яхти за спортен риболов. Уорън мина покрай клуба и пое надолу по обсипания с мидени черупки път, ограден от гъсто засадени мангови дървета. После спря пред едно усамотено бунгало.

— Следобедното съвещание ще свърши скоро. Съжалявам, че няма да чакате на по-хладно място, но сенаторът каза, че ще проявите разбиране.