Читать «Храна за акули» онлайн - страница 10

— Добре — рече Мики и освободи човека, към когото изпитваше безпричинна неприязън.

Уорън включи на скорост и потегли. Моторът изрева твърде силно.

На бунгалото имаше дървена табела, която гласеше, че това е апартамент „Фламинго“. Външната врата беше заключена и Мики заобиколи отзад, където до банята на открито имаше остъклена врата. Също заключена. На стената сандъкът на климатичната инсталация ръмжеше зловещо. Мики изруга и ритна вратата. Счупи стъклото близо до дръжката. Бръкна вътре и отключи.

Апартамент „Фламинго“ беше малък и подреден. Мики разгледа хола, който беше обзаведен с розови плетени мебели, сетне отиде в спалнята и погледна голямото легло, покрито с тънък юрган на червени и бели цветя.

После се залови да претърсва бунгалото.

В чантичката с прибори за бръснене на Пол намери няколко снимки. Шест фотографии на Уорън, Пол и едно младо местно момиче, което едва ли имаше шестнайсет години. Снимките бяха отвратително извратени, но това не го изненада. Те потвърждаваха онова, което вече подозираше… Пол Аркет беше една голяма грешка.

Когато след двайсет минути Пол влезе в бунгалото си, Мики се беше опънал на розовото канапе и бе вдигнал крака на облегалката за ръце. Пол беше облечен в бели шорти за тенис и фланелка с емблемата на Спортния клуб. Макар и вече на шейсет и пет години, той още беше хубав и в добра форма. Тропическото слънце му бе придало приятен тъмен загар. Пол се усмихна на ниския пълен мъж. Мики беше на четирийсет и пет, а главата и краката му не стигаха до краищата на канапето.

— Бързо дойде.

— Обади ми се и ето ме тук, сенаторе.

Мики седна и напъха крака в обувките си.

Не се беше разхубавил през двете десетилетия, откакто Пол го познаваше. Беше все така дебел и мазен… Медицинска топка в панталон.

Пол се приближи до барчето, а Мики стана.

— Нещо разхладително?

— Защо не ми кажеш за какво ме повика, а после да се разкарам оттук, преди някой друг да ме е видял?

— Друг?

Гласът на Аркет прозвуча разтревожено.

— Да. Изпратил си някакъв тип да ме докара дотук. Нали никой не биваше да знае, че поддържаш връзки с нашето семейство? До първичните президентски избори в Айова остават само шест седмици.

— А, имаш предвид Уорън… — рече Пол и лицето му се разведри. — Той знае всичко. Можем да му имаме доверие.

— Нима? — тросна се Мики.

— Да. И не ми говори с такъв тон, Мики, защото няма да го приема нито от теб, нито от баща ти.

Лека-полека Пол свикна да държи на своето. Рядко се бе срещал с фамилията Ало. Не обичаше да го предизвикват. Беше забравил лова на патици преди двайсет години и странната усмивка на Мики, когато баща му застреля Рекс.

— Какво става? Каза, че било важно.

— Да… много важно. Мисля, че това ще отговори на всичките ни въпроси.

Той млъкна, сетне започна да разказва:

— Харлан Елис от Националния комитет на Демократическата партия се свърза с мен. Всъщност стоя тук два дни. Остави ми двама специалисти по проучване на общественото мнение. Разисквахме стратегията. Те са направили анкети и аз водя с голяма преднина в западните и в средните щати. Би трябвало да получа петдесет процента в Айова.