Читать «Храна за акули» онлайн - страница 203

Какво да правя сега, замисли се Райън. В главата му се въртяха въпроси без отговори. Знаеше, че се нуждае от Лусинда. Тя трябваше да бъде част от живота му. Беше ли я загубил? Щеше ли да се върне при него? Ами Елизабет? Защо бе умряла? Защо точно тя бе станала жертва? Елизабет, която винаги се грижеше за него, оправдаваше го… и го обичаше.

Райън стана и влезе в спалнята. Легна и се опита да измисли какво да прави с живота си.

Април мина и дойде май. Обади се на Лусинда и тя му каза, че двете с майка си се опитвали да изяснят нещата помежду си. По-добре било Райън да не ходи при нея.

Той започна да пише роман, но трудно намираше думи. Опита се да тича по плажа всяка сутрин. Смяташе да приведе поне тялото си във форма. Не отговаряше на обажданията на Марти Ланиер и отказа да се срещне с агента си Джери Ъпшоу. Реши да отиде някъде, където слънцето не грееше всеки ден… и нямаше хора. В планината.

В последния ден на май, докато тичаше по пясъка, тя се върна при него. Видя я да стои на кея. Вятърът развяваше буйните й черни коси. Райън се затича по-бързо. Сърцето му заби учестено.

— Здрасти — тихо каза тя, когато той изкачи стъпалата до нея.

— Здрасти — отговори той, страхувайки се да добави нещо, което би могло да я прогони.

Прегърна я нежно и долепи устни до слепоочието й.

— Райън, можем ли… да живеем с всичко, което се случи? Или то ще ни съсипе?

— Не знам.

— Майка не може да ми прости и аз не съм сигурна дали сама мога да си простя. Толкова е странно. И през ум не ми е минавало, че ще застрелям Мики. Тази мисъл не ми дава покой. Знам, че той искаше да ни убие, но не биваше да го правя… И непрекъснато сънувам как стана. Искам всичко да бъде като в Мексико, но не знам дали ще мога да се върна там.

Райън я притисна до себе си и тя склони глава на гърдите му.

— Не можеш да контролираш любовта — повтори той думите й. — Тя съществува, независимо дали искаш, или не.

Лусинда го погледна. Вълните се плискаха в брега, а белите им гребени се пенеха около подпорите на кея.

— Тогава да не й се противопоставяме.

Райън се почувства като прероден — възстановен и подмладен. Този път нямаше да позволи на нищо да ги раздели.

Епилог

Коул Харис спечели третия си „Пулицър“ за публикацията, която озаглави „Планът“. Включи посмъртно като съавтор Наоми Зур и семейството й сподели наградата с него. Предложиха му договор в Ен Би Си и той ходеше на работа всеки ден, облечен в широк панталон с тиранти и тихо влудяваше колегите си с властното си държание. Изпрати на Райън и Лусинда комплект писалка и молив. На гравираната плочка пишеше: „На Коул Харис, най-добрия от най-добрите. Уолас Литман“. Сложи вътре бележка: „Не и докато не срещнах вас. Пийте по едно за мое здраве“. Скъпото шампанско, което трябваше да придружава подаръка, така и не пристигна.

Уолас Литман беше принуден от Федералната комуникационна комисия да продаде лиценза си за телевизионната мрежа. Той беше обвинен в манипулиране на изборите и два месеца по-късно оправдан от нюйоркски съдебни заседатели.