Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 95

— Както и да е — продължи Виктори. — Лин буквално се побърка. Заяви, че сигурно ще повърне.

— И ти се срещаш с подобен мъж?! — изуми се Уенди.

— Уен, тези вагини са действително ужасни! — изтъкна Виктори. — Нямам предвид темата, а начина, по който са направени. Та точно заради това реших да му скроя номер, един вид да му върна заради това, че се държи като говедо! Убедих го, че скулптурата на гигантските вагини някой ден ще бъде значима точно толкова, колкото и Венерата от Вилендорф — нали се сещате, онази праисторическа статуетка на плодородието? И най-готиното е, че той ми повярва! Купи вагините за двадесет хиляди долара.

При тези думи тя се облегна самодоволно на стола, припомняйки си момента. Бе дръпнала мърморещия като ученик Лин настрани и му бе пошепнала:

— Да знаеш, че това нещо ще завърши в някой голям музей! Едно време не вземаха на сериозно и консервните кутии на Анди Уорхол, ама виж какво стана!

— Ти си луда! — бе извикал той.

— Аз може и да съм, но дълбоко се съмнявам, че същото се отнася и за Брандън Уинтърс. — Брандън Уинтърс бе уредникът на музея „Уитни“. Виктори го познаваше, макар и бегло, но бе решила да спретне на Лин цяло шоу, като проведе с него пространен разговор. — Нали чу какво каза Брандън? Музеят за съвременно изкуство в Чикаго вече е проявил огромен интерес към тази творба, както и два музея от Германия. Казва, че сравнявали скулптурата на вагините с Венерата от Вилендорф.

Брандън не беше казвал нищо такова, но подобни глупости бяха напълно в неговия стил и Виктори го знаеше много добре.

— Венерата от какво? — погледна я неразбиращо Лин.

Тя го погледна и се престори на объркана.

— Венерата от Вилендорф. Господи, Лин, при твоя интерес към изкуството бих си помислила, че… Не може да не си чувал за нея! Е, от друга страна, тя е само на двадесет и пет хиляди години, така че може и да не си обърнал внимание…

И точно тогава върху лицето на Лин се бе появило онова странно изражение и той бе разбутал тълпата, застанала пред скулптурата с вагините. Бе разменил няколко думи с Брандън Уинтърс, чието изражение на свой ред премина през фазите на изненада, после задоволство и накрая сервилност. Лин му беше подал визитката си.

— Е? — бе го попитала Виктори, когато се върна при нея.

Той я хвана за ръка, отведе я настрани и с конспиративен тон прошепна:

— Купих една.

— Колко?

— Двадесет хиляди долара.

Това беше приблизително същата сума пари, която той щеше да изгуби, ако си бе направил труда да й се обади лично, а тя бе отхвърлила поканата му. Сърцето й се изпълни със задоволство. Каза си, че в крайна сметка може да отиде и на вечеря с него — ако не за друго, то поне за да провери какви нови номерца би могла да му спретне.

Двамата седяха на романтична маса в ъгъла на ресторант „Чиприани“, а в камината пред тях играеха отблясъците на огъня. Първото нещо, което Лин направи, бе да поръча бутилка шампанско „Кристал“, което, както тя вече бе имала възможността да установи, той пиеше вместо вода. Подозрението й, че Лин страда от синдрома на липса на достатъчно внимание започна да се затвърждава. Той не бе в състояние да седи на едно място — непрекъснато ставаше, за да говори с хората от другите маси. Точно тогава Виктори реши да не казва нищо, защото бе наясно, че единственият начин да накараш един мъж да проумее, че поведението му е било отвратително, е да му го върнеш. И когато той се върна на масата им за трети път, тя стана и се запъти към бара. Заговори се с една двойка, която познаваше. Обсъдиха надълго и нашироко ремонта на апартамента им, докато тя положи максимални усилия да удължи поръчката си на джинджифилова бира. Накрая се върна при Лин.