Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 224

— Видя ли това? — попита Сеймор, докато влизаше в трапезарията с вестник „Ню Йорк таймс“ в ръка. Беше облечен като колежанин — с дънки и някакъв скъп пуловер, втъкнал дългата си коса зад ушите. Очите му излъчваха обичайната си проницателност и Нико се усмихна, като си каза, че съпругът й сигурно е излязъл още от утробата на майка си с този поглед и е подплашил всички акушерки наоколо.

— Кое, скъпи? — попита тя.

— Историята за Трент Кулър. Модният дизайнер, който наскоро е фалирал. Надявам се Виктори да е прочела статията — отбеляза, кръжейки около нея.

— И защо? — попита Нико, отпивайки от чая си.

— Ще я накара да се почувства добре, задето прие онази оферта. Защото така ще бъде в безопасност — отбеляза Сеймор.

— Не съм много убедена дали Виктори иска да се чувства в безопасност.

— Всеки иска да се чувства в безопасност! И сега тя може да се оттегли от бизнеса!

Нико се усмихна вътрешно и лапна парченце яйце. Отношението на Сеймор беше типично мъжкарско. Ироничното бе, че когато обелиш повърхността на най-преуспелите мъже в света, намираш все едно и също нещо — желание да се оттеглят, да се пенсионират. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Докато жените бяха тяхна пълна противоположност. Никога не беше чувала преуспяла жена да заяви, че работи само защото иска някой ден да се оттегли на самотен остров или да живее на яхта. Вероятно защото повечето жени бяха убедени, че в този живот винаги трябва да правиш нещо.

— Трябва да поканя Виктори на обяд! — отсече Сеймор и излезе от стаята.

Нико кимна, загледана след него. Виктори вероятно беше прекалено заета, за да излиза на обяд със Сеймор, но това няма значение. Нищо чудно, че съпругът й не схваща напълно нещата.

Благодарение на нея той в известна степен успя да се оттегли — единственото му служебно задължение беше седмичната му лекция в Колумбийския университет.

Но пък иначе уплътняваше добре свободното си време. Ако беше на негово място, сигурно нямаше да може да оползотворява така пълноценно деня си. И при тази мисъл отново усети онази позната болка, задължително придружаваща чувството й за вина.

— Как ти дава сърце да мамиш Сеймор?! — бе изтъкнала веднъж Виктори.

— Аз не съм чак толкова студена, колкото ме мислят хората — отговори Нико. — Имам си своите желания. Какво да правя, да ги потискам цял живот ли?!

Ала Виктори се бе оказала необичайно консервативна.

— И рискуваш да провалиш целия си живот заради малко секс, така ли?! Но това го правят единствено мъжете!