Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 137

— Пробвахте ли брачен консултант? — попита Селдън.

— Той отказва. Твърди, че нямало никакъв смисъл.

— Е, според него сигурно е така.

— Бяхме заедно повече от дванадесет години — поясни Уенди. Селдън се смръщи съчувствено и отбеляза:

— Господи, Уенди! Много съжалявам за теб! Та вие буквално сте израснали заедно!

— Ами… — усмихна се горчиво тя. — Аз израснах, да. Но що се отнася до него, дълбоко се съмнявам.

Селдън кимна мъдро и попита:

— Не искам да бъда нахален, но той какво работеше?

При обичайни обстоятелства тя щеше да застане в отбрана при този въпрос. Можеше да отговори, че Шейн е сценарист (като удобно забрави за определението „провалил се“) и че сега е зает с откриването на ресторант. Но внезапно усети, че вече въобще не й пука. Затова отговори с истината:

— Нищо. Никога нищо не е работил.

— Е, това вече никога не съм можел да го разбера! — отбеляза Селдън.

Уенди се изсмя и отбеляза:

— С майка ми сте на едно мнение.

Устните на Селдън се извиха в иронична усмивка. Досега никога не бе обръщала внимание на устните му. Бяха сочни и леко извити, подобно на две тъмнорозови възглавнички. Прекрасни устни за целуване.

— Да, вече ми е съвсем ясно през какво преминаваш — отбеляза той. Вдигна ръка към косата си и втъкна един непокорен кичур зад ухото си. Усмихна се. Отново онова познато сексуално напрежение. Дали не се дължеше на неочаквания факт, че тя вече е свободна? Да не би вече да излъчва някакъв особен, нов вид аромат? — Имаш чувството, че вътрешностите ти са пълни с натрошено стъкло!

Тя кимна. Да, точно така се чувстваше. Какво облекчение да знае, че не е сама в страданието си! Че не се е побъркала!

— Знам, че е много трудно, но ето какво трябва да направиш сега! — продължи той. — Трябва да вземеш решение и да се придържаш към него! А после да продължиш напред. Независимо колко гадно се чувстваш, дори и ако той поиска да се върне и дори и да го направи, ти се придържай към решението си! Имай предвид, че ако някой веднъж те предаде, няма да се поколебае да те предаде и втори, и трети път!

Тя не отговори нищо. Само продължи да се взира в очите му. После той вдигна вилицата си и добави:

— Този урок съм го научил по трудния начин, върху собствен гръб!

— Човек обикновено си мисли, че с годините животът му ще става по-лесен, но истината е, че става по-труден — каза тя, опитвайки се да се държи така, сякаш нищо не се е случило.

— Да, но не става така, нали? — пошепна той и я погледна с такава тъга, че тя едва не ахна от изненада.

После постави в устата си хапка от прочутия ростбиф. Докато дъвчеше, си мислеше за това, как си въобразяваш, че познаваш някой човек, а после внезапно установяваш, че изобщо не си бил прав. Селдън Роуз бе преживял огромна болка. Защо никога досега не го бе виждала от този ъгъл? Вероятно и той се бе заблуждавал за нея.

Може и само да си въобразява, но я осени мисълта, че двамата със Селдън си приличат. При това в много отношения.

Какво ли ще е да си омъжена за Селдън Роуз?

Нахраниха се, а после се запътиха заедно към асансьора.