Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 136

— Селдън? — изрече по едно време тихо тя.

— Доскоро бях женен за такава — отговори простичко той.

— О! — смути се Уенди. — Много съжалявам, не знаех! — Но в този момент си спомни, че по едно време в корпорацията се носеха слухове за някаква смахната жена, за която Селдън Роуз бил женен, макар че самият той никога не бе говорил за нея.

Сега той сви рамене и добави:

— Е, такъв е животът!

— О, да — кимна тъжно тя, мислейки си за Шейн. — На мене ли го казваш!

— Неприятности в рая, а?

— Може и така да се каже — отговори неопределено тя. Усети познатата топка в гърлото си. Насили се да се усмихне.

— Да, преживял съм го — кимна разбиращо той. — Не е лесно, знам.

Тя тръсна глава. Господи! Да не би сега да се разреве?! И всичко това само защото Селдън Роуз внезапно бе решил да бъде мил с нея! Което, от друга страна, идваше да й напомни, че светът в крайна сметка не е чак толкова лош. Но точно Селдън Роуз да е вестоносец на подобни добри новини, просто… Е, това поне бе достатъчно, за да я накара да се засмее.

— Виж какво — продължи той, — знам, че това няма да ти помогне, но той трябва да е пълен шибаняк в главата!

— Шибаняк в главата ли? — стресна се Уенди. — Не съм чувала този израз от седемдесетте! — добави с леко презрителен тон.

— Е, аз го връщам в употреба. Прекалено добър е, за да си позволим да го изгубим!

— Не знаех. Още много думи и изрази ли възнамеряваш да върнеш в употреба?

— Искаш ли да поговорим за това? — попита меко той и натисна ножа си в ростбифа.

Уенди сви устни. Да, искаше да поговори по проблема си. Селдън бе мъж, а мъжете понякога имат страхотни идеи в подобни ситуации. Но освен това бе и неин колега, което означаваше, че надали може да му има доверие. Ала така ли смяташе да проживее живота си отсега нататък — като не вярва на никого? И без това рано или късно той ще разбере.

— Както изглежда, съпругът ми е решил да се развежда с мен — изрече накрая.

— Не звучиш особено убедено — отговори той.

Очите им се срещнаха. Мамка му! Ето го пак онова чувство. Сексуалната тръпка. Не е възможно само да си въобразява. А после… Бе почти сигурна, че погледът му премина леко към гърдите й. Беше облечена с бяла блуза и кашмирена жилетка. Блузата беше тясна, а гърдите й бяха издигнати нагоре от сутиена й. Не че си беше сложила нарочно този сутиен. Просто беше единственият чист в момента. Същото се отнасяше и за широките розови памучни бикини.

— Не че всичко е вече… хммм… финализирано. Още не съм си намерила адвокат — отговори тя и сведе поглед към чинията си, преструвайки се на концентрирана върху ростбифа.

Той не каза нищо, но когато отново вдигна очи към неговите, й се стори, че излъчват разбиране.

— Още се надяваш, че нещата могат да се оправят, нали? — попита той.

— Ами просто… нищо не разбирам — отвърна безпомощно тя и се отпусна назад в стола си.

— Той какво казва?

— Не казва нищо. Освен, разбира се, че всичко било свършило.