Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 132

И внезапно си спомни за обаждането на Шейн.

Господи, ама наистина се бе държала като кучка!

„Да върви по дяволите!“ — помисли си тя, взе жълтия си бележник и стана. Как смее да се държи така с нея?! Е, поне е започнал да осъзнава посланието. Беше направо бясна заради измамата му, заради това, че я бе ограбил по такъв нахален начин! Бе решила още в понеделник да потърси бракоразводен адвокат. Но после работата я бе повлякла и единственото, което бе успяла да стори, бе да прехвърли всичките пари от общата им сметка в нейната лична, платинената. Беше изненадана, че Шейн не се е сетил първи да й скрои този номер.

— Двеста хиляди долара не са кой знае какво! — бе отбелязал Шейн в понеделник сутринта, когато най-сетне бе благоволил да й върне обаждането.

— Моля?! — бе извисила възмутено глас тя.

— Та ти изкарваш повече от три милиона годишно, Уенди! — изтъкна той, като че ли да правиш много пари е някакво престъпление. — Освен това тези пари са ти отстъпка от данъците!

— Така е, Шейн, но не забравяй, че аз съм ги изкарала с пот на челото! — едва не извика тя. — И само аз мога да реша какво да правя с тях!

Шейн очевидно не успя да измисли подходящ отговор, затова се задоволи само с едно:

— Мамицата ти! След което затвори.

Осъзнаването на факта, че отношенията им бяха деградирали до точката, където вече не можеха да бъдат дори учтиви един към друг, я накара да потръпне от отвращение.

— Мария! — извика тя и асистентката й веднага се появи на прага. — Трябва да разбера дали Чарлз Хенсън има някакво друго предложение. Би ли могла да се обадиш на някои от твоите приятелки, работещи в бранша, за да разбереш?

Високата и тънка като топола Мария само кимна. Уенди веднага си каза, че след около половин година може да я повиши и така най-сетне да се отърве от Джош. В момента й се искаше да се отърве от всички мъже в своя живот.

— Бих пробвала първо в „Дисни“ — насочи я тя.

— Веднага се сещам на кого да звънна — кимна пак Мария. — Обяд?

— Да бе, аз… — започна Уенди, но в този момент телефонът иззвъня.

— Шейн! — изкрещя Джош от външния офис.

Уенди усети как стомахът и отново се свива на топка от ярост. Протегна бавно ръка към телефонната слушалка, но после размисли. Тези семейни спорове не можеха да продължават пред подчинените й. И без това вече бяха започнали да се досещат, че става нещо. Ще се разбъбрят и само след няколко дена всички в „Сплач-Върнър“ ще разберат, че Уенди Хийли се развежда.

— Ще му се обадя по-късно — извика в отговор тя.

Стана, грабна си чантата и излезе в коридора. На минаване покрай асистентите си заяви:

— Отивам да хапна нещо в трапезарията на изпълнителните директори. Връщам се след тридесет минути. Ако ви трябвам, търсете ме по мобилния.

— Не е зле да глътнеш глътка чист въздух — подвикна Мария.

Уенди се усмихна. Точно в това беше проблемът — в тази сграда никъде не можеше да се намери глътка свеж въздух.

Насочи се към асансьора, като си мислеше, че трябва да се обади на Шейн от мобилния си телефон. Но това също беше рисковано — някой може да мине и да дочуе част от разговор, който със сигурност щеше да звучи злобно и отмъстително. И сега, без да мисли, тя влезе в асансьора и натисна копчето за тридесет и деветия етаж — етажът не само на трапезарията на изпълнителните директори, но и на залата им за фитнес, която обикновено никой не използваше. Асансьорът обяви пристигането си на тридесет и деветия етаж с леко иззвъняване и Уенди излезе.