Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 131

— Много ви благодаря за съветите! — добави Роуен с любезен и отстъпчив тон. — Не можете да си представите колко много значат те за нас!

— Уенди? — чу тя гласа на първия си асистент Джош. — Поемам следващия ти разговор!

— Благодаря, Джош! — Този разговор беше с един режисьор и един сценарист, които работеха по приключенски екшън, намиращ се в довършителен етап. Основните й инструкции се състояха в необходимостта от повече стрелба в третото действие. — Първо действие, един изстрел — отбеляза сега тя. — Второ действие — три изстрела. Трето действие — пет мощни изстрела, един след друг! Бум-ум-ум! После сме готови. Пускаме лентата и се надяваме на тридесет милиона в приходи за първата седмица!

Режисьорът и сценаристът се изхилиха, потривайки ръце при мисълта за подобна плячка.

Докато още разговаряше, влетя втората й асистентка, Мария, носеща бележка. Там пишеше: „На Чарлз Хенсън му се налага да отложи обяда ви.“ Уенди вдигна изненадано поглед към Мария и тя пошепна:

— Самолетът му от Лондон не може да излети навреме!

„Да върви по дяволите! — написа Уенди на бележката. После добави: Веднага оправи графика ми!“

После продължи с телефонните си разговори, докато си мислеше, че закъснелият самолет е вероятно хитър заговор, целящ да предостави на Чарлз Хенсън още един ден за размисъл относно сделката им. „Да проуча Хенсън!“ — написа си тя върху огромния жълт бележник, който седеше неизменно на бюрото й.

Проведе още два конферентни разговора. По средата на единия от тях се обади Шейн. Мария се втурна в кабинета й с бележка „Шейн?“, написана върху същия тип жълт бележник, какъвто имаше и тя. Уенди само кимна.

Накара го да чака четири минути, четиридесет и пет секунди и три десети. Накрая изрече с хладен глас:

— Да?

— Какво правиш? — попита той.

— Работя — отговори многозначително тя.

— Имам предвид с мен!

Този коментар беше толкова възмутително егоцентричен, че Уенди се видя в чудо какво да отговори.

— Изтеглила си всичките пари от общите ни сметки! — продължи с обвинителен тон Шейн.

— Така ли? Е, радвам се, че най-сетне си го забелязал!

— Не се дръж като кучка! — отбеляза той. — Наближава дванадесетият рожден ден на Магда. Налага се да купя подарък на нашата дъщеря!

— Пробвай първо да си намериш работа! — отсече Уенди и затвори. Проведе още три телефонни разговора. После стана един часът.

— Какво искаш за обяд? — попита Ксения, като надникна в кабинета й.

Точно в този момент Уенди се взираше невиждащо в сутрешния брой на „Холивуд рипортър“. Статиите бяха оградени с текст маркери по степен на важност: червено за статии, свързани с „Парадор“ и проектите им, жълто за конкурентни проекти, зелено за всичко останало, което би могло да представлява интерес за тях. Уенди подскочи стреснато и извика:

— Обяд ли?!

— Нали Чарлз Хенсън отложи срещата ви, та се питах дали няма да искаш да си поръчаш нещо за тук?

— О, да! Само минутка!

Вдигна разсеяно вестника, идвайки бавно на себе си. След всеки подобен телефонен маратон (който в случая бе четиричасов) изпадаше в подобен транс. После й трябваха няколко минути, докато се свести. И сега точно това направи — подскочи и се концентрира.