Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 9

Тайлър драсна адреса в тефтерчето си с трепереща ръка.

— А Вие как се казвате?

— Името ми е Барбара Лорънс. Барбара с три „а“, а не като Барбра Стрейзанд. Представяте ли си? Барбра! Звучи като бар!

— Когато Дан Ви писа — обади се Нора, — спомена ли нещо за семейство?

— Не се е оженил, доколкото знам — намигна на Тайлър и продължи. — Ще ми изпратите ли рецептата?

— На всяка цена.

— Далече ли е Малкаса Пойнт? — попита Нора.

— Ще стигнете за около три часа, ако не се разтакавате. Тръгнете направо по крайбрежната магистрала, покрай Бодега. Имате ли карта?

— В колата е.

— Няма начин да го пропуснете. Предайте много поздрави на Дан от куклата Барби.

— Разбира се — увери я Тайлър.

— И за бога, каквото и да стане в Малкаса Пойнт, не пропускайте да посетите „Къщата на Звяра“. Страхотно е! Ще ви хареса. Много е забавно!

2

След пет минути по тясната лъкатушеща крайбрежна магистрала, със скалите само на няколко метра и океанът ниско долу, Тайлър закопча предпазния колан.

— По-добре е без него — каза й Нора.

— Права си — тя освободи катарамата. — Ще ми попречи да изскоча, ако катастрофираме.

— Добре, че сме на вътрешното платно.

— На връщане няма да се движим по него.

— Хайде да тръгнем по някой път, навътре в сушата — Нора взе картата и я изучава в продължение на две-три минути. — Можем да тръгнем по път 128 и да стигнем до 101.

— Няма значение — отвърна Тайлър. — Ще решим, когато му дойде времето.

— Мисля, че е по-добре да преспим в Малкаса. Докато стигнем, ще се стъмни.

— Хайде да импровизираме!

— Дали има някакъв мотел? — Нора отвори жабката и извади туристически справочник на Съюза на автомобилистите за Невада и Калифорния. — Да видим тук. Вече знаем, че няма прилични ресторанти, да не говорим за кината му — прелисти страниците. — Ние сме тук. Лос Гатос, Мадера, Момот Лейкс. По дяволите, няма Малкаса Пойнт. Може би няма да прекараме нощта там.

— Във всеки град има мотел. Трябва да има поне един.

— Надявам се. Сигурна съм, че не е първокласен, а може и да има бълхи. Я да видим какви забавления предлага това градче? — тя обърна на първата страница. — Малкаса, Малкаса — мърмореше си, докато търсеше. — А-ха! Всъщност ето го къде се намира, представяш ли си? Малкаса Пойнт, надморска височина сто и дванадесет метра. Толкова високо! Надявам се, че няма да ми потече кръв от носа. В града се влиза само от едно място. „Къщата на Звяра“. Да не се бърка с „Къщата на животните“.

Тя се засмя на малката си шега и започна да чете на глас от туристическия справочник: