Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 7

Нора наведе глава и погледна през прозореца.

— Много е провинциално.

— Провинциално и необичайно.

— Ще се справиш ли?

— Нали затова сме дошли — отговори Тайлър и се усмихна с огромно усилие.

— Искаш ли да те изчакам тук?

— Шегуваш ли се?

Слязоха от колата. Тайлър изчака Нора, която съблече пуловера си и го хвърли върху седалката.

— Няма да ми трябва — каза и заобиколи колата отзад.

Носеше къса пола панталон и маратонки. Сега без пуловера ясно личеше, че не носи сутиен. Сиво-синята тенис фланелка беше опъната на гърдите й. Зърната им изпъкваха под тънката материя, като че ли стърчаха нечии пръсти. Тайлър би предпочела Нора да не съблича пуловера и се замисли дали наистина приятелката й трябва да идва с нея.

Ами ако Дан? Глупости, пълни глупости!

Може би дори не живее вече тук.

Пресякоха улицата и се изкачиха по стръмна алея към овехтялата кооперация с дървена дограма. Гърдите на Нора подскачаха на всяко стъпало.

Дан няма да я забележи. Разбира се, че ще му направи впечатление!

Дори когато се обличаше скромно, Нора привличаше мъжете, както магнитът привлича желязото. Част от причината се криеше в ръста й. Без обувки тя беше висока сто осемдесет и четири сантиметра. Пред нея повечето жени изглеждаха нищожни, дори и Тайлър. Нора бе стройна, без да е мършава. Лицето й бе малко продълговато, зъбите — твърде изразени, брадичката — нищо особено, но сините й очи криеха някаква дълбочина, която компенсираше недостатъците на лицето и ги правеше незабележими. А в голямата й уста с плътни устни имаше нещо еротично.

Нора излъчваше сексапилност, която правеше впечатление не само на мъжете. Жените също я забелязваха, а някои от тях дори се възмущаваха.

Тайлър също не бе особено очарована, когато влязоха в сенчестия вход.

Не се притеснявай, каза си тя. Дан обича мен. Освен това, Нора никога не би се опитала. Тя е най-добрата ми приятелка. Знае какво изпитвам.

Да. Засенчена съм.

Стига!

Тайлър се приближи до пощенските кутии.

— Живееше на номер четири — каза тя.

На пощенската кутия, върху червена табелка, беше изписано името Б. Лорънс. Провериха и останалите имена.

— Няма Дженсън — каза Нора. — Сигурна ли си, че именно това е блокът?

— Абсолютно.

Изпита леко разочарование, примесено с облекчение. Гласът й трепереше, когато каза:

— Знаех си, че напразно си губим времето.

Нора я стисна за рамото. Изглеждаше твърдо решена да открият Дженсън.

— Не всичко е изгубено, мила. Ти си с Нора Брансън, първокласна библиотекарка. Намирам всяка справка, която ми трябва. Всичко е само въпрос на търсене. Първо ще проверим този Б. Лорънс, след това домоуправителя. Ако оттам нищо не излезе, ще разгледаме телефонния указател. Ако и това не помогне, ще отидем в местния участък. Дори Дан да не работи вече при тях, трябва да знаят къде е. Не може да няма приятели в полицията, да не говорим за досието, в което сигурно е записано на кой адрес са изпратили документите му.

— Може би трябва да се откажем.

— В никакъв случай! Става дума за живота ти. Ясно е, че обичаш този мъж. Така или иначе, ще го открием. Къде се намира апартамент номер четири?