Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 146

Ейб се наведе, за да избегне тялото на чудовището. Но ноктите се забиха в скалпа му, като притискаха лицето му.

Ейб го удряше с юмруци от всички страни. Ноктите го отпуснаха. Ейб се тласна назад, освобождавайки главата си. Пенисът на чудовището се потърка в бузата на Ейб. Той се дръпна, хвърли се назад и сграбчи звяра за глезените.

Чудовището седна изправено, замахна към Ейб, но не го уцели. Ейб бе на колене и започна да го влачи. Изправи се на крака, продължавайки да го влачи. Съществото размахваше ръце във въздуха и риташе с хванатите си в капан крака.

— Стой така! — извика Джек. — Държа го под прицел.

— Остави го на мен — изсумтя Ейб.

Повдигна гърчещия се звяр. Главата на съществото премина през килима, след това се хлъзна по голия под. Ейб го залюля, завъртя се и го блъсна с всичка сила в стената на коридора. Главата му се удари с трясък. Отпусна глезените му и то падна на земята.

Опита се да се изправи, но Ейб настъпи главата му. Ейб загуби равновесие, залитна и се удари в стената. Дебелата жена на вратата гледаше звяра, клатейки глава и мърморейки. Джек бе насочил пистолета си в нея. Касапският нож лежеше в краката й.

Останал без дъх, Ейб се домъкна до нея и взе ножа. Коленичи над гърчещия се звяр, обърна го по гръб и му разряза гърлото. Гореща струя кръв бликна в очите и устата му и го заслепи.

Тайлър падна по гръб пред коленичилия звяр. Понечи да насочи пистолета си. Звярът изби оръжието от ръката й. Тя протегна другата си ръка, за да предпази лицето си от удара, но не успя. Сблъсъкът я зашемети. Ръката й падна на пода. Искаше да се съпротивлява, но тялото й бе твърде изтощено. Сякаш бе излязла от кожата си и се наблюдаваше отстрани.

Звярът я възседна.

Ноктите му разкъсаха пуловера й.

Слузестите му ръце опипаха гърдите й. Дали оставяха следи като охлювите? Ноктите му леко драскаха, почти гъделичкаха. Главата му се премести надолу. Езикът му дразнеше едното й зърно. От прободеното му око върху гръдния й кош потече слузеста течност. Носът му бе като на куче. След това усети зъбите му върху гърдата си — под нея и в горната й част, и разбра, че е налапало цялата й гърда. Езикът му се въртеше.

Муцуната се отдели. Хладният въздух в мазето изстуди влажната й плът. Устата на звяра налапа другата й гърда. Този път не бе толкова внимателен. Зъбите му я стиснаха. Тя се опита да лежи неподвижно, но мускулите й се напрегнаха. Челюстите му я стиснаха по-здраво. Болката я отрезви. Вече не се чувстваше като страничен наблюдател, но не се осмеляваше да се съпротивлява. Не сега. Не, когато гърдата й се намира в устата му. Съществото се гърчеше и я дърпаше. После я пусна.