Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 6

— След колко време ще пристигнат? — попита Крейг.

— Може би след половин час.

Дейтън помълча няколко секунди, после посочи предната врата на боинга, която беше изместена настрани покрай корпуса.

— Добре. Ето какво ще направя. Като командир на полета отговарям за тези пътници. Затова ще затворя вратата на самолета, за да не може никой да слезе, както ви е наредено. Така добре ли е?

Полицаят обмисли набързо предложението и кимна с лека усмивка.

— Добре.

— Освен това ще включа един от двигателите, за да задействам климатичната инсталация.

Този път полицаят като че се притесни.

— Ще включите… двигателите?

— Длъжен съм. Така е по правилник. Щом задържаме хора на борда, трябва да включим двигател. Стандартна процедура. Устав.

Полицаят добре познаваше последната дума, затова се усмихна и кимна.

— Добре.

— А сега се отдръпнете — каза Крейг, като завъртя малкото резе на горната панта и издърпа вратата да хлътне в отвора, преди да я блокира с лоста.

Той се приведе и надникна през малкия кръгъл илюминатор, за да види дали полицаите не са разтревожени от действията му. Седмината послушно бяха отстъпили и чакаха с ръце в джобовете, убедени, че изпълняват буквално заповедта на началниците си.

Крейг се обърна, хвана Джилиан за раменете и я погледна право в очите, но когато заговори, в думите му нямаше и следа от дългогодишната им извънслужебна връзка.

— Чуй ме! Кажи на президента Харис какво става, после доведи тук човека от тайните служби, настани го на твоята сгъваема седалка и му заръчай да държи този лост, за да не може никой да отвори отвън.

— Какво смяташ да правиш, Крейг?

— Каквото съм дал клетва да правя. Не питай. Просто върви.

Той се завъртя, изтича в кабината, скочи на лявото кресло и трескаво зашари с ръка за предпазния колан, усещайки как Аластър го гледа с изненада.

— Предстартова проверка — кресна Дейтън.

— Май нещо съм зле със слуха — вдигна вежди Аластър. — Бих се заклел, че чух да говориш нещо за предстартова проверка.

— Точно това казах. Проверката, моля. Веднага! Махаме се оттук.

Аластър се поколеба, после тихо въздъхна.

— Извинявай, че ти изтъквам очевидни неща, старче, но все още сме свързани с ръкава и няма влекач, който да ни изтегли.

Крейг изведнъж завъртя поглед към него.

— Точно на това разчитам, Аластър. Включваме двигателите и дим да ни няма.

— По американски, нали?

— Адски си прав. Никой няма да арестува президент на Съединените щати, докато аз съм на смяна.

— Може ли да ти напомня, че самолетът принадлежи на немска компания?

Крейг кимна, без да откъсва очи от предното табло.

— Ще го имам предвид.

Отдясно настана колебливо мълчание и Крейг се завъртя към втория пилот.

— Какво?

— Заради това и двама ни ще изхвърлят от работа, нали? — тихо попита Чадуик.

— Аз ти намерих тази работа — каза Дейтън — и ще имам грижата да я запазиш. Цялата отговорност на борда е моя. Аз съм те принудил. Затова действай! Проверка моля!

Щом зърна убийствено сериозното изражение на командира, Аластър тихо дръпна в скута си ламинирания списък с точките за проверка и веднага започна да изрежда.