Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 5

— Какво?

— Разбираш ли, вече сме поръчали самолет.

— Какви ги вършиш, Стюарт?

— Много просто, като добър адвокат работя в интерес на клиента си.

— Но… делата за екстрадиране отнемат месеци, дори години! Как успя да убедиш…

— Естествено, Съединените щати ще обжалват, но ние ще настояваме за незабавно екстрадиране и процес в Лима. Ще бъдем извънредно благодарни, ако вашето правителство ни окаже помощ, като спести всички формални отсрочки. В противен случай според условията на договора ще бъда принуден да настоявам самата Италия да проведе процес срещу Харис.

Анселмо поклати глава и издаде кратък, насечен гърлен звук.

— Стюарт, едва ли си толкова луд, та да си представиш, че Италия ще съди американски президент за въображаеми престъпления, извършени в някакво затънтено кътче на Южна Америка.

Камбъл бавно поклати глава и се усмихна.

— Не, Джузепе, и именно затова не желая да ви занимавам с този проблем по-дълго от необходимото. Ако ви се стовари на главите, аз имам грижата да го премахна, както казват американците.

— Моля? — Джузепе трепна и в очите му пламна надежда за избавление. — Ако? Не си ли уверен в маршрута му?

Стюарт Камбъл кимна.

— Ръководя нещата от Рим, но в момента самолетът на Харис е задържан в Атина до пристигането на съответните власти. Ако успеят, ще бъдете освободени от този неприятен товар. Ако гърците обаче се провалят, Джон Харис ще бъде арестуван след кацането си тук.

— Ами ако реши да потегли в друга посока? — попита Анселмо с нескрит сарказъм.

Старшият партньор от правната фирма „Камбъл, Частейн и Макнотън“ се усмихна.

— Джузепе, чувал ли си някога да съм поемал излишни рискове? В момента мои сътрудници с клетъчни телефони и заверени копия от заповедта на перуанския клон на Интерпол чакат буквално във всяка европейска държава именно за да не се случи нещо подобно. Но очаквам всеки момент да получа добра новина от Атина.

Сякаш по сигнал телефонът до него иззвъня.

3

Международно летище Атина, Гърция

Понеделник, 14:10 ч

Всичкият багаж бе натоварен и пътниците седяха по местата си, когато седмина гръцки полицейски служители се събраха в ръкава пред полет 42 на „Юро Еър“ и Крейг Дейтън застана на входа на самолета.

— Кой говори английски? — попита Дейтън, като се стараеше гласът му да звучи сдържано и спокойно.

Един от групата прекрачи напред покрай дежурната служителка от компанията, чиито разширени очи издаваха, че е безпомощна и готова всеки момент да изпадне в паника. Полицаят махна с ръка на колегите си да прекратят оживения разговор, после се обърна към командира, като не пропусна да забележи четирите нашивки върху пагоните на бялата му униформена риза.

— Капитане, имаме заповед да… да задържим всички на борда на вашия самолет. Други… други държавни служители… идват насам с документите.

— Защо? — попита Дейтън.

Полицаят поклати глава.

— Не знам. Заповедта е да задържим всички пътници на борда, а самолета до изхода.