Читать «Петият етаж» онлайн - страница 79

— Но то е проходило, нали?

— Точно така, Кели. Момчето проходи. Това е най-важното. Всичко в този живот си има цена. Предполагам, че вече си наясно с това.

— Човек се учи цял живот, сър.

Кметът се разсмя, раменете му под кашмира леко се разтресоха.

— Гадно нещо е животът. Само си помисли: доброто срещу злото. Понякога е трудно да ги различиш.

Не бяхме мръднали от мястото пред заведението. Този факт сочеше, че Уилсън щеше да ми сервира кратка и — както се надявах — добра новина. Реших, че няма смисъл да чакам повече.

— Какво искате от мен, господин кмете?

— Наистина ли мислиш, че искам нещо?

— Не сте ме проследили току-така. Вероятно искате да ми предадете някакво послание, при това лично. И то едва ли е свързано с Джефри.

Уилсън леко се размърда на седалката. Отблизо лицето му беше грубо, с белязана от шарка кожа. А очите му бяха безжизнени, както винаги.

— Никога не е лично, Кели. Би трябвало да знаеш.

— Добре, ясно.

— Става въпрос за твоята приятелка. Съдийката.

— Рейчъл Суенсън?

— Много приятна дама. Не е по вкуса ми в политическо отношение, но вероятно и тя изпитва същото към мен.

Устните му се разтеглиха в лека усмивка, а мен ме обзе абсурдната мисъл, че преди две седмици ми е бил на гости и е станал свидетел на всичките лоши неща, които Рейчъл каза за него. Естествено, това не можеше да бъде вярно, но въпреки това кметът знаеше.

— Какво искате да ми кажете за съдийката? — попитах.

Уилсън се облегна назад и сложи чашата си на малка поставка, която изскочи от страничната врата. Дебелите му пръсти се увиха около кристалното стъкло. Подбираше думите си внимателно, за да звучат като заплаха.

— Преди осем месеца, а може би година, Рейчъл имаше връзка с един мъж.

Ушите ми изведнъж се изпълниха с тътена на собственото ми сърце, гърлото ми пресъхна. Напразно се опитвах да намеря някакви думи.

— Тя беше сгодена за този мъж — продължи кметът. — Но възникнаха някои проблеми.

От джоба в долната част на седалката се появи черна папка.

— Хвърли едно око, Кели. Ще си остане между нас.

Плъзнах длан по папката, но не я разтворих.

— Името на мъжа е Шон Койл — продължи Уилсън. — Ирландски мошеник от Индиана. Миналия месец е бил арестуван от ФБР. Изкупувал на безценица бордеи в Сичеро и Бъруин, а после ги опожарявал и прибирал застраховката. — Посочи към папката. — Всичко е там. Три-четири фирми фантоми, двама експерти по фалшифициране на документи. Дори си наел горили, за да бъде сигурен, че никой от купувачите няма да откаже „офертата“ му.

— Нека отгатна — облизах устни аз. — Койл вършил всичко това, докато имал връзка с Рейчъл.

Кметът отново кимна към папката.

— Споменал е името й тук-там. По нищо не личи, че тя е знаела за машинациите му или е участвала в тях. Всички се надяваме нещата да спрат дотук. Федералните няма да споменават името на Койл пред медиите. В замяна той ще им разкаже останалото.