Читать «Петият етаж» онлайн - страница 17

— Добре, разпитвах. Но нещата са лични.

— Лични ли? — вдигна вежди Мастърс. — В такъв случай са ясни. Искаш да кажеш, че Джони Удс няма нищо общо с вчерашната ти поява на Хъдсън Стрийт номер 2121.

Ъгълът, в който бях натикан, започна да става все по-тесен.

— Не казвам това.

Мастърс стана от стола и сключи длани на темето си.

— Май трябва да вземем показанията на този човек, Винс.

— Мисля, че няма да се наложи — отвърна Родригес и спря поглед върху мен. — Можем да получим каквото ни трябва и без да го притесняваме. Нали, Кели?

— Ще ви кажа каквото знам — отвърнах. — Но при условие да не споменавате името на клиента ми.

Родригес погледна Мастърс, който сви рамене, а после се усмихна.

— Нямаш никакви проблеми, Кели — промърмори той. — Стига мисис Удс да не е нашият убиец.

— Майната ти, Мастърс!

— Значи такава била работата!

Има дни, в които просто няма как да спечелиш. А когато си на територията на чикагските ченгета, повечето дни са такива.

— Да — кимнах с въздишка аз. — Съпругата на Удс ме помоли за помощ и това беше причината да го проследя до къщата на Хъдсън Стрийт. Исках само да си поговорим, да го попитам как я кара. Удс позвъни на вратата. Никой не му отвори. Огледа се и позвъни втори път. После бутна вратата и влезе.

Родригес си водеше бележки, а въпросите остави на Мастърс.

— Насили ли вратата?

— Не. По всяка вероятност е била открехната. Само я бутна и тя се отвори. Вече споменах, че беше нервен.

— После?

— Влезе в къщата. Появи се отново след по-малко от минута. Пребледнял, с изцъклени от страх очи. Изтича покрай мен, но не ме забеляза. На ъгъла хвана такси и изчезна.

— След което ти влезе в къщата — рече Родригес.

— Да. Влязох и видях трупа. Тръгнах си, без да пипам нищо.

Разпитът се проточи още известно време. Детайли относно положението на тялото, подробности за обзавеждането. После отново се върнаха към Джони Удс вероятно за да проверят колко лъжи мога да им предложа. Не беше трудно. Когато не си направил нищо и почти през цялото време казваш истината, никога не е трудно. Най-накрая останаха доволни. Разбира се, без да получат отговор на най-важния въпрос.

— Но какво е търсил там Удс? — зададе го Родригес.

— Нямам идея.

Детективът вдигна срещу мен фотокопие от корицата на книгата, написана от Тимъти Шийхан.

— Случайно да си я зърнал там?

Поклатих глава.

— А Джони да е държал в ръце нещо подобно?

— Не видях такова.

— Ти някога говорил ли си с него за съпругата му? — попита Мастърс.

— Какво знаеш за тях?

— Един-два пъти ни повикаха на адреса. Семейни скандали.

— Нека отгатна — рекох. — Никой не е написал рапорт, нали?

— Джанет Удс помоли да не пишем нищо и ние удовлетворихме желанието й.

— Май ще се окаже, че знаете за клиентката ми повече от мен — подхвърлих аз, местейки поглед от единия към другия.

— Не беше трудно да отгатнем по какъв начин си замесен, Кели — промърмори Мастърс и вдигна от масата папката с досието за убийството на Брайънт. — Но както и да е. Не споменавай за това пред Джанет Удс, става ли?