Читать «Петият етаж» онлайн - страница 114

— Струва ми се, че не съществува безплатен обяд.

Детективът разтърка долната си устна.

— Мислиш ме за луд, защото бягам с тях, нали? Може и да съм. Но в едно съм сигурен: тръгна ли сам, много бързо ще срещна куршума.

Не знаех дали е прав. Но не можех да поема отговорността в случай, че греша.

— Сам решаваш, Дан. Но на твое място ще спя с отворени очи.

— Мислиш, че Джанет ще се обърне срещу мен? За какво?

— Не Джанет.

Подадох му една от застрахователните полици. Името на бенефициента беше подчертано с жълт маркер: Тейлър Удс.

— На твое място щях да внимавам с момичето.

49

Мастърс ги въведе в апартамента. Джанет изглеждаше леко разстроена, а Тейлър — леко отегчена. Настаниха се на масата, от която се виждаше улицата.

Беше изминала цяла седмица, но лицето на Джанет продължаваше да е подпухнало и насинено. Явно й беше трудно да се усмихва, но тя въпреки това опита. Потупа ме по ръката. Тейлър Удс седеше близо до прозореца, с профил към мен. Слушаше музика от айпода си и гледаше несъществуващия трафик на улицата долу.

— Изненадана ли си, че ме виждаш? — попитах.

— Съжалявам, Майкъл.

Още докато изричаше думите, аз бях готов да й повярвам. По същата причина, поради която за малко не останах в затвора на Илиной до края на дните си. Май трябва постоянно да си го напомням.

— Недей да съжаляваш. Това, което си сторила, не може да се върне. Сега сме тук и трябва да решим какво ще правим.

Очите на клиентката ми срещнаха моите, главата й кимна. Поне за тази част от историята можеше да говори. Останалото щеше да почака.

— Дан ни разказа за уговорката ти с кмета.

— Имаш предвид убийството, което е на път да ти се размине.

— Джони беше мръсник, Майкъл. И ти прекрасно го знаеш.

— Предложих ти помощ.

— Нищо не ми предложи. Нима не разбираш, че трябваше да го направя? По този начин?

— За да можеш да се гледаш в огледалото.

— Нещо такова.

— Чудя се — рекох и бавно отпих глътка бира.

Джанет извади кутия цигари и запали. Стана ми хубаво. Съвсем като едно време. После извадих полиците и ги плъзнах на масата.

— Чудя се доколко си го направила, за да се отървеш от Джони, и доколко заради парите — довърших изречението си аз.

Джанет се наведе и издуха струя дим във въздуха. По посока на дъщеря си, която прекрасно се справяше със задачата да не ни обръща внимание.

— Застраховката беше нейна идея — каза Джанет, като произнасяше думите бавно и удължаваше сричките. Сякаш ги теглеше с ченгел, а те тежко увисваха във въздуха. — Тейлър винаги мисли за пари. Само за пари, пари, пари. След като и бездруго ще го убиваме, защо и да не забогатеем?

— Не бих казал, че сто хиляди и петстотин ще ви направят богати — поклатих глава аз.

— Тук си прав — изсмя се Джанет. Смехът й беше някак грапав. Тейлър се обърна, усмивката й беше като ехо на майчината алчност.

— Оня негодник я е пребил — обади се Мастърс, отново забърквайки се там, където не му е работа. — Тя ми показа рентгеновите снимки, а и ти я видя на какво прилича, Кели.