Читать «Един от нас» онлайн - страница 202

Ангелите всъщност никога не са търсили мен. Те търсели път към Стратън, който все успявал да им се изплъзне. Той бе един от ония хора, чиято душа трудно може да бъде намерена, дори и от ангели. Бил е толкова видим, че от невидимата му страна не било останало почти нищо. Подправянето на спомени ни тласка в неправилната посока — подтиква ни да се откъснем от това, което е истинско и което ще остане. Колкото повече се разграничаваме от живото минало навсякъде край себе си, толкова по-трудно ще ни бъде да се върнем, също както отказът да се съединиш с миналото си е най-сигурният начин да разрушиш ума си.

Той беше заграбил пазара и обезпокояваше миналото. Затова те искаха да прекратят бизнеса му.

Бяха изключително ядосани и от факта, че Стратън причинил смъртта на човека, когото те бяха избрали за следващия носител на Посланието. Бяха решили да опитат отново и се бяха обадили на Рей Хамънд. Той наистина е бил посветен в религията малко преди смъртта си — но не в обикновения смисъл. Той черпел направо от главния източник и през последните дни е бил объркан и уплашен и се е питал дали не губи разсъдъка си.

Господ не одобрявал това, но оставил нещата да се развиват от само себе си — така правел и той. Бил доволен, че планът не успял, най-малкото защото все още го глождел провалът от миналия път. Той лично смятал, че сега било ред на жена и че основният подход бил поначало неправилен. Сега, след като Господ живее сред нас, той разбира как стоят нещата на практика. Това дава възможност на видимите да се стремят към нещо — едно невидимо сърце, до което да живеем и ние. Това придава на живота тежест.

Има само още един начин истински да разберем онова друго място и той е да умрем. Затова по време на онази разходка около училището преди много години аз видях, че мъртвите ми прародители стоят и ме чакат. Те бяха станали пак невидими, каквито ще станем и всички ние някой ден. Формата се разпада, нашите тайни се размиват и ние се сливаме с носещата вълна. Понякога чувстваме тяхното присъствие сред нас, на тези хора от миналото, като течения в океана, които не можем да видим. Наричаме ги духове и отново им налагаме формата, която те са изоставили, с увереността, както изглежда, че телата ни са мястото, в което живеем, а не просто място, където умираме.

Ако искат, те могат да дойдат отново, съвсем скоро и в различни форми. Но предпочитат да стоят надалеч. Това е избор, който ние ще трябва да направим някога през годините. Има много малко граници, които не могат да бъдат пресечени — въпросът е кога ще предприемем първата стъпка.

Най-накрая говорих с родителите на майка си, отидох в Мрежата да ги видя. Разговаряхме дълго време, а няколко дни по-късно майка ми се обади, за да ми каже, че адресът им вече не отговарял.

За всички ни настъпва момент да се върнем към невидимото, но за мен той още не е дошъл.

Тук ми харесва.

* * *

Това ми каза мъжът с тъмния костюм, но кой знае каква част от всичкото е истина? С боговете човек никога не е сигурен. Те си имат свои странни планове. Ако бях индуист, будист или хопи, може би щях да ви разкажа тази история по малко по-различен начин и с някои други имена, но по същество, щеше да бъде същата.