Читать «Само напред» онлайн - страница 9

Дарв се изправи и започна да се разхожда по ръба на бюрото, с ръце на гърба. Не можех да си направя труда да се въртя насам-натам, за да го виждам непрекъснато. Само слушах монотонния му глас и наблюдавах изражението на Зенда.

— Окланд е напуснал Департамента си в 6.59 преди три дни и е влязъл в близката гара Съревнование! в 7.01 следобед. Знаем това, защото един жп служител ясно си го спомня. Окланд му е дал наистина полезен съвет как да запази използваните билети чисти и се качил във влака. Както може би знаете, г-н Старк, от седем до осем е време за почивка в Центъра. Обикновено през почивката Окланд отиваше до басейните на подсекция Резултатите Са Това Което Броим в съседния Квартал. Там той работеше изключително усилено по плувки. Но този ден не стигнал дотам.

Млъкна драматично преди да завърши:

— Никой не го е виждал, откакто се е качил на влака.

— Ъхъ — залюлях се на стола си аз като герой в слаб филмов диалог. — Ами, проследете го.

Дарв въздъхна театрално — знаех, че вече е направено. Всеки Действащ има монтиран в лявата ръка търсач. Може да бъде открит в Центъра по всяко време и да му се пренасочат телефонните обаждания. Щом АИЦ говорят с мен, значи вече са опитали това и не могат да се справят. Знам, че е така. Но понякога другите не трябва да знаят това, което ти знаеш. Виждате ли? Имам си тайни.

— Очевидно сме опитали, Старк. Очевидно.

— О — ухилих се аз. Зенда леко се усмихна. — И така?

— Внимание! Внимание! — интеркомът така стресна Дарв, че той почти падна от бюрото. — Мис Рен, вашият посетител ще експлоадира след две минути.

— Господи — измънка Дарв и се скри под масата. Определено беше предпазлив човек. Аз протегнах ръка към Зенда и тя постави Удължителя си върху гривната ми — даде ми още половин час. Господин В запази спокойствие през цялото време.

— Дарв — запитах го аз, когато се показа изпод масата — да не би да подозираш, че Окланд е отвлечен в друг Квартал?

— Не, не подозирам — отвърна хладно той. Зае мястото си и се наведе напред към мен. — Знам го. Окланд не е в Центъра. В това сме сигурни. Той се занимаваше с важна и висококвалифицирана дейност. Ясно е, че е бил отвлечен. Искаме го обратно.

— Сигурно някой жп служител е забелязал нещо? Едва ли могат да го изведат без съгласието му.

— Това е — обърна се бавно към мен г-н В с безизразно лице, — което искаме да разбереш.

* * *

Десет минути по-късно напуснах Департамента. Имах достатъчно време да изляза от Центъра. Вместо да тръгна направо към влака, аз минах през парка Контетата Спират Навсякъде и Зоната за Отдих — малка зелена полянка насред разточителните кули. За съжаление паркът беше доста пренаселен. Хората провеждаха неотложни срещи, започваха работа с полезни за тях личности. Отдалечих се и тръгнах към перон Б. Напомнете ми да ви заведа в бара на Центъра някой път. Ще бъде най-скучното нещо, което някога сте преживявали.

По време на срещата не се случи повече нищо особено. Г-н В беше кратък и прям. Открий кой е отвлякъл Окланд, къде го е отвлякъл и го върни обратно жив и здрав. Имаше и една неизречена подзадача: дръж си устата затворена. Действащите не обичат да се разчува, че не са най-добрите в абсолютно всичко, а АИЦ няма никаква власт вън от Центъра. Те смятаха, че които и да бяха похитителите, имаме шанс да ги изловим в Червения Квартал, който граничеше с източната част на Центъра. Не бях толкова сигурен, но така или иначе трябваше да отида дотам. Щях да започна от това място.