Читать «Само напред» онлайн - страница 7

— Радвам се да те видя, Зенда. Изглеждаш много усърдна днес.

— О, благодаря ти, Старк. Готини панталони.

— Даа, улиците ги харесаха. Достатъчно добре ли съм облечен?

— Страхотен си.

Тя се обърна и изрева заповед за питиета на машината в стената.

— Добре де, добре — обиди се машината, — не съм глуха.

Ухилих се. Зенда е изключително спокойна за Действащ. Пребиваването в Центъра не я бе променило така, както другите. Мисля, че единствената причина, поради която я търпят, е че е дяволски добра в Правенето на Нещата. Машината хлъцна, стовари питиетата върху бюрото и хлопна, без дори да ни пожелае приятно прекарване. Зенда се усмихна и ми подаде една от чашите.

— Кога се върна?

— Преди няколко дни. Имах малко свободно време. Извинявай за днес.

— Няма нищо. Предполагах, че си изморен.

— Бях.

— Добре ли потръгна работата?

— Чудесно. Ще ми кажеш ли за какво става дума сега?

— И аз самата не знам. Обадиха ми се днес следобед Отгоре и казаха, че има Нещо Особено Важно Да Се Прави. Че се изискват изключителни умения и дискретност. Помислих, че ти си подходящият човек и ти се обадих.

— Нещо нормално ли е или нещо по-така?

— Нормално.

Много малко хора биха разбрали за какво, по дяволите, говорех. Зенда е една от малкото, които ме познават. На нея й е известно какво наистина правя, но никога не го обсъждаме. Има неща, които трябва да подбирам. Често тя го върши вместо мен. Разчитам на нея — на нея и на още няколко души. Но все пак аз съм единственият, който може да подбере тези неща и те знаят това. Странна връзка има между нас, но кое не е странно на този свят?

— Добре. Така. Кога мога да ти купя обяд?

— Догодина, предполагам. Сега съм заета. Следващите три месеца ще съм на венозно хранене. Ще ти се обадя — излъга ме сладко тя. Действащите не си уговарят срещи извън Центъра. Не се гледа с добро око на това, не е добре за кариерата. От друга страна, поканата за интимна среща в Центъра с опасност от взривяване, предполагам не привлича никой любовник. Знам че е така, но е забавно да се преструваш, че сваляш — една малка закачка между нас двамата, както и превъплъщението ми в частен детектив. Само че вратата ми не е от тъмни стъкла и името ми не е изписано на нея, а и никога не съм бил ченге. Бях музикант. Нещо като музикант.

Точно в осем без една минута интеркомът на бюрото щракна:

— Мис Рен, участниците в срещата пристигат — остава една минута и броенето.

Хората в Центъра никога, никога не подраняват за среща. Да пристигнеш по-рано означава, че не си достатъчно зает, че не излизаш от нещо също толкова важно. Бяха го измислили добре. Полагах усилия това да ми хареса.

— О’кей, Старк. Да седнем?

Покатерихме се върху бюрото. Зенда се намести красиво в стола на водещото място на масата. Седнах отсреща, за да мога да улавям промените на лицето й по време на срещата. Също така, за да мога да го гледам — високите скули, зелените очи и широката уста. Да, аз я харесвах много. Приятна гледка.