Читать «Само напред» онлайн - страница 64

Дръпнах Окланд назад и тръгнах бавно, с гръб опрян в стената. Крачка по крачка изминах осемте ярда до последния завой преди вратата на апартамента ми. Ослушах се, но не чух нищо. Неподвижен и тих, Окланд ме наблюдаваше отдалече. Извадих пистолета си.

Около вратата бе пусто. Отдъхнах си леко. После забелязах, че боята около ключалката е издраскана. Отскочих встрани и направих знак на Окланд да легне на земята. Той се подчини безропотно, сякаш ако изпълнеше нарежданията ми, всичко щеше да се оправи. Посегнах към вратата с лявата си ръка, подпрях я с дясната да не трепери и да удържи пистолета. Натиснах бравата по най-тихия начин.

Някой бе насилил ключалката. Извърнах се леко и се присегнах да изключа осветлението в коридора. Ако в апартамента бе тъмно, не исках внезапен лъч светлина да ме предаде. И преди съм изпадал в подобна ситуация. Не винаги съм бил добро момче.

Отново натиснах бравата и отворих леко вратата. Вътре бе тихо и тъмно. Много бързо се проврях и притворих вратата.

Никъде в апартамента не светеше. Никакви големи изненади. Девет часа сутринта. Но бе по-тъмно, отколкото трябваше. Някой бе затъмнил прозорците.

Цареше пълна тишина. Това ме разтревожи. Когато поискам, наистина съм много тих, но не чак толкова, че да не ме усети Спенгъл. Когато е при мен, той винаги се затичва и измяуква, щом отворя вратата. Радва се да ме види и това е много приятно.

Но не и този път. Или не беше тук, или му се бе случило нещо лошо. Надявах се на първото. Не съм отмъстителен, но като повечето хора имам кратък списък от приятели, за които бих отмъстил по най-жестокия начин. Спенгъл е един от най-важните в този списък. Всъщност е на второ място.

Стиснах зъби. Тръгнах предпазливо към всекидневната. На крачка от вратата спрях, ококорих се и огледах цялата стая. Почти веднага се отдръпнах. После отново надзърнах, но бавно. Нещо се бе случило с всекидневната ми. Нещо толкова странно, че ми трябваха още няколко секунди, за да осъзная какво точно.

Тя беше подредена.

Подпрях се за миг на стената, с пистолет до гърдите. Опитвах се да събера мислите си. Спенгъл е мистериозно същество. Никога досега не бе подреждал апартамента ми.

Освен това не бях чувал за нашественици, които да подреждат апартаменти. Не би могло да се случи нещо подобно. Не и на мен.

Но това не беше от значение. Пак трябваше да събера смелостта си. Ослушах се още веднъж, стегнах се и се хвърлих като топка на пода във всекидневната, с пистолет в ръка.

Ала не стрелях. Видях нещо смайващо на канапето — сама в тъмното, с погрешно насочен край на Фърт към мен, трепереше Зенда.

Част втора

Някои лъжи

Девет

Гледахме се така няколко секунди. Наподобявахме някаква странна скулптура със заглавие „Пат“, „Отслабване на напрежението“ или „Двама с оръжия един срещу друг“.