Читать «Само напред» онлайн - страница 3

Отне ми време да открия видеофона. Екранът бе пукнат и звънът се чуваше по-слабо от обикновено. А може би просто беше изморен: звънеше вече два часа. Натиснах бутона на приемателя. Екранът показа надпис „Предстоящ разговор“, примигна и видях едно женско лице. Струваше ми се доста ядосана и позната.

— Уау, Старк! Колко време ти трябва да намериш един видеофон?

Ококорих се. Опитах се да си спомня коя е тя. Беше на моите години и изглеждаше много привлекателна.

— Права си, забавих се. Коя си ти?

Жената въздъхна тежко:

— Зенда е, Старк. Опомни се.

Както виждате, когато казвам, че съм уморен, нямам предвид само това. Страдам от тази болест. Нищо ново: съществува от векове. Когато нямате нищо специално да вършите, нищо, за което да бдите, когато ви се случват все едни и същи неща, когато чувствате, че животът не ви принадлежи, тогава идва умората, унинието. Всяко нещо ви струва огромно усилие.

Нещо такова е. Всъщност много по-лошо е, защото в днешно време всичко е много по-лошо. Повярвайте ми, всичко, което е било лошо, днес е още по-лошо. Всичко се увеличава, концентрира и се втвърдява. Съществуват цели Квартали с хора, на които нищо не се налага да вършат през целия си живот. Раждат се, прохождат. После нямат какво да правят. Понякога се изправят на крака, разбират, че няма какво да правят и отново се отпускат. Те порастват и няма какво да правят. Остаряват и все още няма какво да правят. Изживяват целия си живот, без да излязат навън, във фотьойлите си, в леглата си и се чудят кои са.

Израснах в подобен Квартал, но се махнах оттам. Имах един живот. Но когато животът се забави, болестта пълзи наистина бързо. Не трябва да се поддаваш…

— Зенда, по дяволите! Искам да кажа… Здравей. Как си?

— Добре. А ти?

— Доста съм изморен.

— Личи ти. Виж, имам нещо за теб. За колко време можеш да се облечеш?

— Облечен съм.

— Исках да кажа да се облечеш подходящо, Старк. За среща. За колко време ще слезеш до тук?

— Не знам. Два-три месеца?

— Имаш един час.

Картината изчезна. Зенда е с характер и не може да я разиграваш. Тя ме свързва с Действения Център — мястото, с което са обвързани всички хора, които правят нещо. Цял квартал е, с офиси, блокове, магазини и подсектори. Всички те са устроени и предназначени за хора, които винаги трябва да правят нещо. Конкуренцията да влезеш вътре е голяма, разбира се, защото всеки е готов да прави нещо, каквото и да е то, да работи през цялото шибано време. Всеки казва, че може да прави всичко сто процента добре. А влезеш ли един път в общността, трябва да работиш дори и по-усилено, защото навън винаги стои някой, който двайсет и пет часа на денонощие се опитва да заеме мястото ти.

Голяма гилдия са Действащите: дори когато спят, са на телефона и си придават важност. На повечето от тях трябваше да им отнемат нуждата да спят по хирургически път. Според мен, едва ли имаха повече от няколко секунди да се протегнат. Но Зенда е наред. Тя е там само от пет години и се справя добре. Дано й остава време понякога да похапне.

Съвсем лесно открих подходящи дрехи. Те бяха в друга стая, където не бях се ебавал с гравитацията. Е, доста изпомачкани, но аз имам Клоуз Валет — друго частично плащане, което щеше да се погрижи за тях. Цветът на панталона ми се промени от черен на ярко зелен с дребни тюркоазни диаманти. Казах си — какво от това, ще създам мода.