Читать «Само напред» онлайн - страница 2

Момчето чу шум от дъното на балкона. Знаеше, че вратата на асансьора се отваря. Майка му се връщаше. Мъжът проговори още веднъж. Сякаш момчето беше единственият човек, който можеше да му помогне, сякаш това бе негово задължение.

— Искам да си отида вкъщи. Помогни ми!

— Къде живееш?

Гласът в ума му каза нещо. Момчето се опита да го повтори, но беше малко, още дете и не можа да схване правилно. Чу стъпки от близкия ъгъл и разбра, че са на майка му.

— Не мога да ти помогна — каза то. — Не мога да ти помогна. — Затвори внимателно вратата, прекъсвайки ярката слънчева светлина. Върна се право при книжката си. Изведнъж краката му се подкосиха и го оставиха на пода.

Когато миг по-късно майка му се върна, го откри заспало на пода. В очите му имаше сълзи. Момчето се събуди. Тя го прегърна и му каза, че всичко е наред, а то не й разказа за съня си. Скоро и само забрави всичко.

След време си спомни и осъзна, че не е било сън.

Едно

Бях изморен.

Онази сутрин станах и се измъкнах от водовъртежа на чаршафите в 9.30. Взех си душ, пих кафе. Седнах на пода и се облегнах на стената. Усещах как мускулите ми скърцат, докато придвижвам запалената цигара от пепелника към устните и от устните към пепелника. Додряма ми се и погледнах към часовника. Беше 10.45 сутринта.

Стоях и чаках да умра, да се вкаменя. Чаках кафето в кухнята да напълни една чаша и да дойде при мен. Тогава звънна видеофонът.

Не бях сигурен дали да отговоря. Той беше в другия край на стаята, за Бога! Не бях настроен да отговарям по видеофона, не и тази сутрин. Ако бях, щях да умирам тихо близо до него.

Звъня известно време и спря. Това беше хубаво. После отново започна да звъни. Този път — безкрайно дълго. Сякаш изминаха дни. Който и да ме търсеше, сигурно не знаеше как се чувствам или не ме разбираше. Както и да е. Реших, че си струва да отида до далечния край на стаята, дори и само за да пратя натрапника по дяволите.

И така… Внимателно се спуснах към пода и се покатерих по него като по планина. Когато изминах една трета от пътя, спрях и си починах мъничко. Видеофонът вече бе звънял толкова дълго, че почти бях забравил за него и дори не ме притесняваше много. Но след като веднъж съм решил нещо, аз го изпълнявам. Затова продължих.

Беше дълго и напрегнато пътешествие, изпълнено с изпитания и пречки. Например, почти бях стигнал и ми свършиха цигарите. Трябваше да се връщам за нова кутия.

Видеофонът все още звънеше, когато се добрах до другата страна. Това беше добре, защото трябваше да открия проклетото нещо. Преди половин година един клиент ми бе платил с Гравбенд част от задължението си за работата, която бях свършил. Може би и вие имате такова нещо: с него променяте гравитацията в избрани от вас стаи от апартамента, също посоките, теглото на предметите, такива неща. Известно време бях настроил гравитацията във всекидневната по обратен начин — от ляво на дясно. Беше забавно. Тогава батериите свършиха и всичко падна на куп в другия край на стаята. А аз нищо не можех да направя.