Читать «Само напред» онлайн - страница 29

След петнайсет минути бях на сто ярда от масивната стена, която обграждаше половин милион жители на Стабилния. Избирах внимателно маршрута си по мрежата от мостове. Отивах към областта, за която Снед ми беше говорил преди осем години. След известно време видях ясните очертания на сградите, които той бе споменал, и се отправих към тях. Нестабилните пътечки бяха опасни, но успях да ги премина.

Мястото съвпадаше точно с описанието на Снед. Представляваше гранична линия. Сякаш някакъв изперкан архитект бе сътворил най-опасната сграда на всички времена от лъскав метал като при това бе надминал и най-смелите си мечти. Странни кулички и вулканични разливания стърчаха от някои места. Разтревожи ме тяхната безформеност. Или архитектът бе изгубил ъгломера си още преди да започне работа, или нарочно го бе счупил и залепил погрешно.

От другата страна видях странен балкон. Опипах с ръка, внимателно се хванах за парапета и се наведох да видя основата на стената там, където се спускаше във водата. Далеч, на около петдесет ярда, областта продължаваше да е объркваща, покрита с неизброими пластове подпори и пречупен метал. Отне ми доста време да открия онова, което търсех.

Видях го: дупчица на около три фута над водната линия. Ползвах я за маркировка. Слязох от балкона и тръгнах в права посока към стената.

Една от причините, поради които Джи и Снед бяха толкова ужасяваща двойка бе, че изобщо не си приличаха. И двамата бяха най-вече крайно опасни психопати, но преди всичко — две различни сенки на едно и също цяло. Джи тръгва към всичко с главата напред, докато Снед винаги мисли малко по-дълго и понякога открива начин да мине по ръба. Джи просто разрушава всяко нещо по пътя си, а Снед може първо да го помоли да се премести. Освен това, Снед може да Открива Нещата, което, честно, впечатлява дори и мен, а аз цял живот правя същото. Фактът, че живее осем вместо една година след смъртната си присъда го доказва: доколкото знам никой друг не е успявал да победи ДНК смъртта. Снед бе влязъл в Стабилния с малко познания, които аз разчитах да са все още валидни.

Той бе открил, че с годините нивото на водата в Кралския се понижава. Не много, защото все още е стотици фута дълбока, но достатъчно, за да се покаже първият външен канал, който Стабилния бе построил преди два века. Каналът бе заместен с цяла система изходни тръби под нивото на водата, но така и не бе зазидан. Оттам Стабилната полиция излизаше да охранява външната стена, а още по-преди е изхвърляла нашествениците след като им поставят биологичните бомби. Трима мъже с картечници охраняват канала, но за хора като Снед това бе топло посрещане с мек червен килим и неонов надпис „Добре дошли“. Той бе пропълзял в тази дупка преди осем години през труповете на охраната. Втурнал се в Квартала, жаден за развлечения, но за нещастие не е знаел за блокирането в единайсет часа.

Колкото повече приближавах стената, толкова по-голям ми изглеждаше входът на канала, но разбирах, че няма да бъде лесно да проникна вътре. След двайсет ярда стъпих на ръба на пътеката, седнах, после се прехвърлих от долната й страна и увиснах. Външната стена на Стабилния не може да бъде разрушена от нищо друго освен от ядрено оръжие. Снед бе почерпил по-голямата част от информацията си от един оцелял от последната група, която бе минавала през стената. Вече не би могла да бъде премината по никакъв начин. Затова и не вярвах Стабилната полиция да си губи времето да охранява толкова стриктно околните пътища. Но човек никога не знае.