Читать «Само напред» онлайн - страница 28

Стената около Стабилния е много, много висока. Между нея и мен се виждаше мрежа от метални пътища и мостове, които свързваха отделните групи метални сгради. Цялото дъно на този тесен Квартал бе пълно с вода. Тя бавно се полюшваше от лекия бриз. Преди много години Кралския Квартал е бил популярен, нещо като град-скъпоценност във водата. За нещастие Червения, Стабилния и Квартала Фнаф започнали да изпомпват боклука си във водата на Кралския. Скоро след това мястото обезлюдява и опустява. Следващият един час трябваше да внимавам да не падна във водата.

Както в Хю, така и в Кралския, запустелите сгради бяха тихи и безинтересни. Вървях внимателно и се стараех да не издрънча с нещо и да създам ехо. Ако вървиш твърде тежко в Кралския, можеш да предизвикаш вибрации, които да озвучат целия Квартал. Те се усилват все повече и повече и когато се върнат при теб са толкова мощни, че могат да те вдигнат четиридесет фута във въздуха. Справях се с ръждивите пътеки към Главния Площад и се взирах в бялата стена в далечината. Настройвах се, опитвах се да мисля като Стабилен.

Когато стигнах площада, който представлява най-голямото отворено място в Квартала, вече бях психически изтощен. Започвах да мисля, че ще ми е по-лесно да мина за Фнафет. Те вярват, че душата на всеки човек е една пчеличка. През целият си живот правят опити да скочат колкото се може по-нависоко, за да стигнат небесата. Спрях за цигара.

Кралския трябва да е бил голямо техническо постижение за времето си. Площадът, страните на който са по на около четвърт миля, е направен изцяло от един лист стомана. Бил съм тук и преди, има няколко години. Исках да видя какво представлява. Не се бе променил много и бе по-добре запазен от мостовете и пътищата.

В празните Квартали обичам да си затворя очите и да си представя какви са били преди мен. Седнах и се опитах да вляза във времето, когато хиляди хора са вървели по Площада всеки ден. Когато богатите и образованите са препълвали металната опера от другата страна. Когато металните кафенета и магазини наоколо са кипели от живот. Когато Квартала е бил красива скулптура от лъскава стомана над чистата вода. Сигурно всичко е било светлина. А вече е просто странна и чужда скърцаща люлка над канала.

Седях си на топлия метал и изведнъж две от моите сетива получиха съобщения по едно и също време. Ръката ми регистрира слаба вибрация, очите съзряха леко движение в далечния край на Площада. Не можах да различа нищо повече. Слънцето се отразяваше в стоманата и ме заслепяваше. Но ми беше ясно, че и някой друг разглежда забележителностите тази сутрин. Станах и вперих поглед като си правех сянка с ръка, но пак не успях да видя нищо. Можеше просто да е някой беглец от Червения. Понякога онези, които сгафеха пред Джи, се криеха в Кралския. Това бе най-вероятното обяснение. Но не можех да не обърна внимание на интуицията си — сякаш усетих нещо. Вероятно бе просто някой скитник. И в двата случая трябваше да се махам.