Читать «Само напред» онлайн - страница 131

При нормално стечение на обстоятелствата аз се справям ефективно с Нещата, въпреки че това не е неизменно правило. Не е точна наука, нито пък е лесно и ти изпива силите. Затова няколко дни след всяка работа не ставам за нищо. Представляват невидими лепкави сфери — търкалят се в стая, пълна с пепел. Колкото повече се търкалят, толкова повече прахоляк събират. Колкото по-тежки стават, толкова по-бързо се търкалят. Важно е да знаеш как да ги спреш да преследват клиента ти, да не се търкалят точно в неговия прахоляк. Придобил съм опит с годините и вече съм по-умел, докато те са останали малко или много същите.

Ала сега нещата ще са по-различни. Сега те ще са по-силни, по-лепкави, по-големи и по-бързи. Щях да посрещна едно от тях рано или късно, но не исках да е точно в този момент. Все още се чувствах изтощен от замъка, все още се оглеждах нервно през минута-две да проверя там ли са ми панталоните. Посрещането на Нещо изисква голяма психическа стабилност и решимост. Макар и да се възстановявах по-бързо, отколкото всеки друг, не исках да посрещам повече трудности, отколкото можех да поема. А вече нямах власт над Страната на Звездите и не можех да очаквам специално отношение.

По-скоро, за да потвърдя мислите си, отколкото с някаква надежда, легнах на ръба на острова и погледнах надолу. Каменната колона, върху която стоях, изглеждаше напукана и ронлива. Малко бяха удобните и приветливи ниши. Веднага ми се зави свят. Това потвърди притесненията ми. Тази колона не приличаше на онази под замъка. Тук целта бе в спускането. Знаех, че ако се опитам да се спусна надолу, гравитацията ще си свърши работата. Удобните пукнатини за стъпване бяха трик, опит да ме изкушат да сляза. Това означаваше две неща. Първо, че каквото и да се намираше долу, то нямаше да е приятно. И второ, по-лошо, че Страната на Звездите още веднъж започваше да се деформира под натиска на някой друг.

Изправих се и отново погледнах в далечината. Нещото приближаваше — намираше се само на пет острова от мен. Все още нямаше какво да се види, но аз знаех, че то идва. Усеща се нещо във въздуха, когато някой е наблизо, нещо в тила ви. Все едно гледате някое тайно място или гробище през нощта. Някаква болка в палците ви подсказва, че идва нещо лошо.

Затворих очи, концентрирах се. Опитах се да си представя нещо друго. Не е лесно, особено под натиск, но може да се направи, ако изровите правилните спомени, ако натиснете правилния вътрешен бутон. Когато отворих очи, все още се намирах на острова, а лошото нещо приближаваше. Опитах отново, но знаех, че е безполезно. Все едно се опитвах да скачам с вързани крака по пода.