Читать «Дневната война» онлайн - страница 4
Питър В. Брет
— Не ми харесва да оставяме на открито работа от цял месец.
— Никой няма да ни ограби, Татко е тук — рече Соли, но след това завъртя очи към баща си, който се опитваше да оближе отвътре гърлото на бутилката: — Ще съм толкова бърз, че няма да разбереш кога съм отишъл и съм се върнал.
— Работи, Иневера — сгълча я Манвах, докато Соли изтичваше навън. Иневера сведе поглед и едва тогава разбра, че е спряла да плете, за да гледа случката. Сепна се и поде наново.
Иневера не смееше да гледа право към него, но не можеше да не обръща от време на време глава, така че баща ѝ да попадне в крайчеца на полезрението ѝ. Той пък гледаше Манвах, докато обръщаше кошницата с чевръстите си крака. Изпод черната ѝ роба току се подаваха голите ѝ глезени и прасци.
Касаад сложи ръка на чатала си и го разтърка.
— Ела, жено, ще ми се…
— Работя! — Манвах взе едно листо от купчината и закърши жилките му с рязко пукане.
Касаад сякаш искрено се обърка.
— Защо ще отказваш на съпруга си едва час, преди да потегли в нощта?
— Защото си троша гърба седмици наред с тези кошници — каза Манвах. — Защото е късно и алейката е тиха. Защото имаме цяла поръчка пред дюкяна, а няма кой да я пази освен един надървен пияндур!
Касаад се изсмя.
— От кого трябва да я пазя?
— От кого наистина? — попита някой и всички се обърнаха. Криша пристъпваше покрай тезгяха.
Беше едра жена. Не дебела — никой в Пустинното копие не можеше да си позволи този лукс, — но все пак воинска щерка, с едър кокал, тежка стъпка и мазолести длани. Подобно на всички
Следваха я още четири жени,
— До късно работиш — отбеляза Криша. — Повечето дюкяни са спуснали кепенците.
Манвах сви рамене, докато плетеше, без да вдига глава.
— До вечерния зов има време.
— Кашив винаги идва в края на деня, преди забавата на
Манвах, все така забила поглед в кошницата си, рече:
— Клиентите ми не са твоя работа, Криша.
— Моя са, когато използваш оня
Манвах вдигна глава.
— Нищо не съм крала. Кашив дойде и ми каза, че кошниците ти се разпадали, когато ги напълнят. Обвинявай плетачките си, не мен, задето си загубила клиент.
Криша кимна и взе кошницата, която Иневера току-що бе добавила към купчината.
— С дъщеря ти вършите качествена работа — отбеляза тя и прокара пръст по плетката. След това хвърли кошницата на земята и я смачка под сандала си.