Читать «Степният вълк» онлайн - страница 75

— Пази го жив — прошепна той към бащата-небе. — Пази го силен и здрав. Пази го жив, за да го убия.

До него Бехтер изсумтя в съня си и Темуджин отново затвори очи. Копнееше часовете да се изнижат по-бързо и утрото да настъпи. Искаше същото като по-малките си братя — майка му да го прегърне и да реши всички проблеми. Знаеше обаче, че трябва да бъде силен заради нея и заради братята си. Едно беше сигурно — те щяха да оцелеят и един ден той щеше да убие Елук и да вземе меча на Есугей от мъртвата му ръка. С тази мисъл отново потъна в сън.

Станаха веднага щом се съмна достатъчно, за да виждат изцапаните си лица. Очите на Хулун бяха подпухнали от изтощение, но тя събра децата около себе си. Единственият мях с вода се предаваше от ръка на ръка. Мъничката й дъщеря нервничеше и вече се бе омазала в пресни изпражнения. Нямаха резервни пелени и бебето нададе рев, който сякаш щеше да продължи безкрайно. На Хулун не й оставаше друго, освен да не обръща внимание на писъците, но детето отказваше да суче. Накрая дори търпението на майка им се изчерпа и тя остави голата си гръд да виси навън, докато малкото момиченце стискаше юмручета и ревеше към небето.

— Ако искаме да оживеем, трябва да си намерим сух подслон и да тръгнем на лов и риболов — каза тя. — Покажете кой какво има, така че всички да знаем.

Забеляза, че Бехтер се колебае, и се обърна към него.

— Не крий нищо, Бехтер. Всички ще умрем за по-малко от едно обръщане на луната, ако не ловуваме и не се стоплим.

На светло беше по-лесно да намерят място, където дебелата покривка от иглички не беше подгизнала. Хулун свали дела си и потрепери. Всички видяха тъмното мазно петно на мястото, където сестра им бе изпразнила червата си през нощта. Миризмата ги лъхна и накара Хазар да запуши носа си. Хулун не реагира, но устата й се сви в тънка линия. Темуджин видя, че майка им едва се сдържа. Тя простря дела на земята и постави нежно дъщеря си върху него. Движението стресна малкото момиче и то се загледа в братята си с насълзени очи. Мъчително бе да я гледат как трепери.

Бехтер се намръщи, извади един нож от колана си и го остави долу. Хулун провери острието с палец и кимна. Бръкна в собствения си пояс и развърза тежка плитка от конски косъм. Беше я скрила под дела си през последната нощ, докато търсеше нещо, което би им помогнало в предстоящите изпитания. Намотките бяха тънки, но здрави и се присъединиха към ножовете на останалите братя.