Читать «Степният вълк» онлайн - страница 69

Никой не спа. Докато луната изгряваше, в центъра на лагера накладоха огромен огън и старият разказвач Чагатай ги зачака да се съберат, приготвил мях черен айраг срещу студа. Единствено разузнавателният отряд и стражите останаха по хълмовете. Всички мъже, жени и деца дойдоха да слушат и да плачат открито в почит към Есугей. Знаеха, че пролетите на земята сълзи някой ден ще станат част от реките и ще утолят жаждата на стадата и родовете на всички племена. Нямаше нищо срамно в това да се плаче за хан, който ги беше пазил през суровите зими и бе превърнал вълците в най-голямата сила в степите.

Отначало Темуджин стоеше сам, макар че мнозина дойдоха да докоснат рамото му и да кажат тихо няколко думи. Темуге бе зачервен от плач, но дойде с Хаджиун и седна до брат си, споделяйки мъката им, без да говори. Хазар също дойде да слуша Чагатай, изглеждаше блед и изпит, когато прегърна Темуджин. Последна дойде Хулун с дъщеря си Темулун, заспала под гънките на робата й. Прегърна момчетата си едно след друго и се загледа отнесено в пламъците.

Когато цялото племе се събра, Чагатай прочисти гърлото си и плю в буйния огън зад гърба си.

— Познавам вълка, откакто бе малко момче, а синовете и дъщерите му бяха само сънища на бащата-небе. Той невинаги е бил начело на родовете. Когато бе малък, веднъж се промъкна в гера на баща ми и отмъкна една пита мед, увита в парче плат. Беше заровил плата, но ние имахме куче по онова време, хрътка на жълти и черни петна. То намери плата и го отнесе при него, тъкмо когато отричаше, че изобщо знае какво е това мед. След тази случка не можеше да седи дни наред! — Чагатай замълча и воините се усмихнаха. — Като мъж водеше отряди, едва навършил дванадесет лета, и нападаше татарите за понита и овце. Когато Елук поиска да си вземе невяста, Есугей открадна понитата, които дадоха на баща й, и само за една нощ доведе три кобили и дузина говеда. Мечът му бе изцапан с ярката кръв на двама мъже и още тогава малцина можеха да му съперничат с желязото и лъка. Беше истинска напаст за онова племе и когато стана хан, те се научиха да се боят от Есугей и мъжете, които яздеха с него.

Чагатай отпи голяма глътка айраг и млясна с устни.

— Когато баща му бе погребан в небето, Есугей събра воините и ги изведе за много дни. Караше ги да преживяват с няколко шепи храна и вода, колкото да овлажнят гърлото си. Всички, които отидоха на онова пътуване, се върнаха с огън в коремите и вярност в сърцата си. Той им вдъхна гордост и вълците станаха силни и тлъсти от месо и мляко.

Темуджин слушаше как старецът изброява победите на баща му. Паметта на Чагатай бе достатъчно силна, той помнеше всяка дума на баща му и всеки мъж, паднал под неговия меч. Може би броят им бе преувеличен, не можеше да прецени. По-старите воини кимнаха и се усмихваха на спомените, изпразваха меховете с айраг и надаваха одобрителни викове, докато Чагатай съживяваше някогашните битки.