Читать «Степният вълк» онлайн - страница 51

Собственият му меч се озова в ръката му, преди да се усети, но никой не го нападна. Пред очите му Улаган омаза острието си с вонящата маса, докато металът не стана хлъзгав от върха до дръжката.

Улаган сбърчи нос и вдигна глава към мъжа, който бе произвел купчината лайна.

— Насан, казвал ли съм ти, че червата ти не са в ред?

— Казвал си ми — отвърна Насан без капка хумор и мушна и своя меч в купчината. Едва тогава Есугей осъзна, че това не беше случайна среща.

— Кога разбрахте кой съм? — тихо попита той.

Улаган се усмихна, но очите му останаха студени.

— Когато олхунутите ни казаха, че си отишъл при тях със свой син. Платихме добре на хана им да прати вестоносец до малкия ни лагер, но не беше много трудно да го убедим — засмя се Улаган под мустак. — Ти си известен мъж. Имаше време, когато си мислех, че никога няма да се появиш, но старият Сансар се оказа прав.

Сърцето на Есугей се сви. Уплаши се за Темуджин. Опита се да накара противника си да продължи да говори, докато преценяваше шансовете си. Вече беше решил, че Улаган е глупак. Нямаше смисъл да бърбори с човек, когото възнамеряваше да убива, но младият воин явно се наслаждаваше на преимуществото си.

— Защо животът ми е оценен толкова високо, че да ви изпратят за него? — попита Есугей.

Улаган се ухили.

— Уби неподходящия човек, вълко. Уби хански син, който бе достатъчно глупав да краде от стадата ти. Баща му не прощава лесно.

Есугей кимна, сякаш слушаше съсредоточено. Видя, че останалите трима също смятат да отровят оръжията си и без никакво предупреждение скочи напред и удари, като заби острието дълбоко в гърлото на Насан, който се беше обърнал към тях. Татаринът падна с предсмъртен стон, Улаган изрева яростно и се хвърли към Есугей, насочил оръжие право в гърдите му. Татаринът беше бърз, но острието се плъзна по ризницата под дела и откъсна парче от дрехата.

Есугей нападна бързо, за да намали преимуществото им. Остриетата иззвъняха два пъти, когато тримата други го наобиколиха. Усети силата в раменете си. Щеше да им покаже какво означава да си хан на вълците.

Престори се, че напада напред, после отстъпи бързо назад и се озова извън оформящия се около него кръг. Един от мъжете се обърна да замахне високо, Есугей го промуши в подмишницата и измъкна меча си, докато онзи падаше. Усети остра болка в гърба, но се освободи и с бърз удар повали още един от нападателите, като отнесе половината му челюст.

Улаган се хвърли напред. Лицето му се изкриви от ярост заради смъртта на тримата му другари.

— Трябваше да вземеш повече хора, за да се справиш с един хан — подигра му се Есугей. — Петима са просто обида за мен.

Рязко се отпусна на коляно, за да избегне удара на Улаган, замахна свирепо и успя да улучи пищяла на по-младия мъж. Раната не беше смъртоносна, но кръвта пропи ботуша на Улаган и татарският воин изведнъж изгуби част от самоувереността си.

Есугей се изправи и запристъпва наляво-надясно, за да изкара противниците си от равновесие. Тренираше всеки ден с Елук и дружинниците и знаеше, че движението е ключовият момент в боя с мечове. Всеки можеше да размахва острие над главата си, но именно работата на краката отличаваше обикновения човек от майстора. Ухили се, щом Улаган закуцука след него, и му направи знак да приближи. Татаринът кимна на своя другар и той пристъпи напред. Улаган бе преценил момента добре и Есугей нямаше пространство за отстъпление. Заби меча си дълбоко в гърдите на безименния мъж, но той се заклещи в ребрата и в същия миг Улаган нанесе удар с цялата си тежест. Върхът на меча проби ризницата и се заби в стомаха на Есугей. Той изпусна дръжката и оръжието му падна на земята. Изпита силна болка за синовете си, по-лоша от болката от раната, но въпреки това сграбчи здраво Улаган с дясната си ръка, а с лявата извади кинжала от колана си.