Читать «Степният вълк» онлайн - страница 11

Темуге се беше изправил, опипваше главата си и се мръщеше на кръвта по пръстите си. Наистина изглеждаше замаян, но останалите повярваха в думите му. Сутрешната им надпревара беше весела и безгрижна работа. Тази щеше да е съвсем истинска.

Темуджин тръгна първи, бърз като кучешки челюсти. Скочи на гърба на Белоног, извика „Чу!“ и своенравната твар се понесе с пръхтене напред. Хаджиун се метна на коня си с пъргавината и умението, които отличаваха всяко негово движение. Хазар го последва миг по-късно, като се смееше на глас от възбуда.

Бехтер вече летеше напред и бутовете на кобилата му бясно подскачаха под него. Изведнъж Темуге се озова сам в равнината, загледан слисано в облака прах зад братята си. Тръсна глава, за да проясни замъгленото си зрение и спря за момент, за да повърне млечната си закуска в тревата. Почувства се малко по-добре, покатери се на седлото и дръпна повода, за да откъсне понито от пашата. Животното дръпна последен стрък трева, изпръхтя и Темуге се понесе с тръскане и подскачане след братята си.

2.

Когато момчетата стигнаха Червения хълм, слънцето се бе издигнало високо в небето. След първоначалния див галоп бяха преминали в тръс, на който здравите им понита можеха да издържат часове наред. Бехтер и Темуджин яздеха начело, сключили временно примирие. Хазар и Хаджиун ги следваха плътно. Всички бяха вече уморени, когато видяха грамадната скала, наричана от племената Червения хълм — огромен камък, извисяващ се стотици стъпки нагоре. Беше обграден от дузина по-малки канари, също като наобиколена от малките си вълчица. Миналото лято момчетата се бяха катерили тук и познаваха района добре.

Бехтер и Темуджин неспокойно оглеждаха хоризонта, търсеха следи от други ездачи. Вълците нямаха право да ловуват толкова далеч от герите си. Както много други неща в степите, водата от потоците, млякото, кожите и месото принадлежаха на онзи, който беше достатъчно силен да ги вземе и да ги запази за себе си. За Хазар и Хаджиун да намерят малко орле беше просто вълнуващо приключение, но двете по-големи момчета бяха готови да се защитават или да бягат. И двамата имаха ножове, а Бехтер носеше на гърба си колчан и малък лък, който бързо можеше да опъне. Темуджин знаеше, че те биха могли да се защитят добре срещу момчета от друго племе. Ако обаче се изправеха срещу истински бойци, щяха да се изложат на сериозна опасност и името на баща им нямаше да помогне.