Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 274

Само на няколко мили от лагера Хазар отиде до старшия командир и му каза да спре хората си. Всички, които се бяха срещнали в ханския гер предишната нощ, препуснаха заедно напред — Темуге, Хазар, Субодай, Джебе, Хаджиун, Джелме, Угедай, Толуй и Чагатай. Те бяха семето на новия народ.

Туманът на Угедай излезе от лагера да ги посрещне. Наследникът дръпна поводите и командирите му се поклониха и поведоха хората си да убият почетната стража. Чингис щеше да се нуждае от добри мъже по пътя си. Военачалниците не погледнаха назад, когато запяха стрелите. Почетната стража умря мълчаливо.

В края на лагера Угедай се обърна към онези, които щеше да води през идните години. Те бяха калени във войни и страдания и посрещнаха жълтия му поглед с проста увереност, защото знаеха цената си. Угедай носеше меча с вълчата глава, който бе принадлежал на баща му и дядо му. Погледът му се задържа най-дълго върху Субодай. Нуждаеше се от военачалника, но Джучи беше умрял от неговата ръка и Угедай си обеща, че един ден ще въздаде възмездие за стореното. Скри мислите си, надявайки студената физиономия, както го беше научил Чингис.

— Свършено е — рече той. — Баща ми си отиде и аз ще приема клетвите на народа си.

Исторически бележки

Спим спокойно в леглата си, защото сурови мъже бдят в нощта и са готови да накажат онези, които биха ни сторили зло.

Джордж Оруел

Описването на земи като „завоювани“ от Чингис хан неизменно изисква известно обяснение на термина. Когато римляните завоювали Испания и Галия, те донесли със себе си пътища, търговия, градове, мостове, акведукти — всички атрибути на цивилизацията, както са я разбирали. Чингис никога не е бил строител. Да бъдеш завоюван от монголската армия означава да изгубиш своя владетел, армиите му и най-скъпоценните градове, но монголите никога не са били толкова многобройни, че да оставят голяма сила след себе си, преди да продължат нататък. Монголски воини можели да се видят по пазарите на китайските градове или отседнали в такива отдалечени страни като Корея и Афганистан, но като цяло след приключването на боевете почти не оставало действащо управление. На практика да бъдеш покорен от монголите означавало всички местни въоръжени сили да прекратят съществуването си. Ако някой — който и да е — се осмелявал да придвижва войници, най-вероятно е щял да види туман на хоризонта.

Монголите получавали данък и контролирали земята, но не се отказали от номадския си начин на живот, докато Чингис бил жив.

Трудно е да си го представим осемстотин години по-късно, но всяваният от подвижните сили на Чингис ужас може би е бил толкова ефективен за контролиране на една или друга победена провинция, колкото и здравото присъствие на римляните. През седемнадесети век мюсюлманският историк Абул-Гази пише: