Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 26

Чингис се ухили.

— Дузина поети и разказвачи се бият като котки за честта да възпеят ковача-военачалник, но и твоят може да се присъедини към тях.

Докато говореше, усещаше погледа на майката на Джучи. Бьорте очакваше той да приеме първородния си син, преди тя да го приветства с добре дошъл. Когато настъпи тишина, Чингис най-сетне се обърна към Джучи. Трудно му беше да не настръхне от този негов безизразен черен поглед. От много време в лагерите никой не смееше да погледне хана в очите по такъв начин и Чингис усети как сърцето му започва да бие по-бързо, сякаш се е изправил срещу враг.

— Радвам се да те видя в добро здраве и силен, татко — рече Джучи с по-дълбок глас, отколкото бе очаквал Чингис. — Когато тръгнах, беше все още слаб от отровата на убиеца.

Чингис забеляза как ръката на Субодай трепва, сякаш искаше да я вдигне предупредително. Военачалникът явно бе по-съобразителен от Джучи. Младият воин стоеше гордо пред него, сякаш не беше родено от изнасилване копеле, едва прието в герите на семейството му.

Чингис потисна раздразнението си, като много добре си даваше сметка за мълчаливото присъствие на жена си.

— Явно съм труден за убиване — тихо рече той. — Добре си дошъл в лагера ми, Джучи.

Синът му остана неподвижен. Беше си чисто заяждане от страна на Чингис да го приветства като гост, сякаш беше най-обикновен воин. Не беше посрещнал по този начин Субодай или Хазар; подобни думи бяха ненужни между приятели.

— За мен е чест, господарю хан — отвърна Джучи и сведе глава, за да не види баща му вбесения му поглед.

Чингис кимна и прецени внимателно младежа, който нежно пое ръцете на майка си и се поклони с бледо и напрегнато лице. Очите на Бьорте се напълниха с радостни сълзи, но с Джучи тя беше по-сдържана, отколкото с Угедай. В такава атмосфера не можеше да прегърне високия млад воин. Преди Чингис да заговори отново, Джучи се обърна към брат си и цялата му скованост изведнъж изчезна:

— Виждам те, малкия.

Угедай се ухили и пристъпи да бутне приятелски Джучи по рамото. Последва кратка борба и в крайна сметка главата на Угедай се оказа заклещена в подмишницата на брат му. Чингис гледаше раздразнен, искаше му се да каже още нещо, с което да жегне Джучи за непринуденото му държане. Вместо това Джучи помъкна протестиращия Угедай настрани. Ханът не беше освободил сина си и отвори уста да му нареди да се върне.

— Синът ти се учи добре, господарю — намеси се Субодай. — Командваше хиляда в сраженията с руските воини и мъжете го уважават.

Чингис се намръщи. Моментът му се беше изплъзнал.

— Бързо се научи какво е да командваш, господарю, какво е всеки да гледа само към теб, за да му вдъхнеш кураж. Поетът ми има много стихове за Джучи и мъжете говорят добре за ханския син. Може да води. За мен няма по-голяма награда от тази.

Чингис хвърли поглед към Джучи, който се смееше с Угедай. Заедно изглеждаха по-млади, почти като момчетата, които растяха в гера му. Кимна неохотно, но когато заговори отново, надеждите на Субодай помръкнаха.