Читать «Опасна близост» онлайн - страница 46

Външната врата се отвори и в стаята нахлу студен въздух.

– Още един ден в рая – отбеляза Тайлър.

– Рай?

В кабинета на шерифа влязоха двама мъже. Онзи, който заговори, беше висок метър и шейсет и в добра физическа форма, но възпълничък, на около четирийсет и пет години. Носеше костюм без вратовръзка и скиорско яке. По-високият и по-млад мъж имаше късо подстригана черна коса и черни очи и беше с вратовръзка и сако, но по джинси. Тайлър едва не падна от смях, но нямаше съмнение, че те са федералните агенти, които очакваше.

По-младият бързо огледа помещението и после се съсредоточи върху Тайлър.

– Шериф Макбрайд?

Тайлър стана.

– Аз съм. Вие трябва да сте от Бюрото.

По-младият федерален агент показа значката си.

– Мич Бианки, отдел "Залавяне на бегълци", ФБР. Проверихме обаждането от Покатело. Било е от мобилен телефон за еднократна употреба. Не можахме да го проследим и телефонът не е използван отново. Обаждал ли се е пак?

– Не. – Тайлър погледна другия мъж, който подаде ръка.

– Ханс Вито, Куонтико. – Усмивката му стигна до светлосините очи. – В събота бях в слънчевия Сан Диего и преследвах беглец там. Искрено мога да заявя, че това ми липсва.

– Вчера по телефона казахте, че преследвате трима от избягалите затворници на север – рече Тайлър и им направи знак да си налеят кафе.

Виго си наля, сложи сметана и захар и даде на Бианки пластмасова чаша с чисто кафе.

– В събота Мич ми се обади, че единият избягал затворник е бил забелязан в Солт Лейк Сити. Срещнахме се там, но не го открихме. Проследихме дирите им до Покатело, но не можахме да определим точното им местоположение. Свидетелка в ресторант за бързо хранене предполага, че е видяла единия. – Той извади снимката на Дъг Чапман от досието. – Не видяла кола на паркинга, затова разпитахме в мотела на отсрещната страна на магистралата. Управителят не ни помогна много, но смята, че е видял Дохърти. – Виго сложи снимката на Арън Дохърти пред Тайлър.

– Снощи ми ги изпратиха от централата ви – отбеляза Тайлър.

– Добре. Разпространете ги. Тези са последните трима избягали затворници все още на свобода и искаме да ги заловим, преди да са наранили някого.

– Мъжът по телефона ми каза, че Дохърти има снимка на жена. Мисля, че знам коя е.

– Джоана Сътън – прекъсна го Мйч Бианки.

Тайлър се втренчи в него. На врата му запулсира вена.

После се обърна към Виго:

– Щом сте знаели, че Джо е в опасност, защо не ми казахте снощи?

– Разбрах го едва преди няколко часа – отвърна той.

– Свързах се с колегите, които преглеждат личните вещи на затворниците. Дохърти има богата библиотека. Повечето книги са от Джоана Сътън. Подчертал е някои откъси. Очевидно ги е препрочитал много пъти.

– Снощи говорих с Джо и ѝ казах да си отваря очите за тримата бегълци – рече Тайлър. – Изпратих ѝ по факса снимките от полицейските досиета. Тя ще внимава. Но на Южния път има лавина и предупредих шерифите на окръг Мадисън и Източен Айдахо. И те са нащрек. Времето обаче е лошо и не могат да отидат там. Джо потвърди, че нямат човек без резервация.