Читать «Искам те обесен» онлайн - страница 4

Конфликт на интереси? Замисли се върху израза. Нима Джак бе премълчал подробностите, защото се боеше от конфликт? Дали информацията, която й съобщи, не загатваше, че е открил нещо гнило за компанията му? Дали не намекваше, че отива на другия край на света, защото е надушил нещо нередно? Като новоизбран вицепрезидент той щеше да посети дистрибуторските центрове на „Ел Би Тек“ в Сингапур, Малайзия, Тайланд, Индонезия, Филипините и Тайван. Някои от тези държави бяха твърде рисковани. Ако там ставаше нещо съмнително, той можеше да се окаже в опасност.

Не, това беше глупаво. „Опасност“ бе последната дума, която можеше да се свърже с него. Той беше добър човек, страхотен любовник, уравновесен и разумен. Можеше да се разчита на него. При него нямаше изблици на емоции, нито непредсказуемо вълнение. И точно заради това й трябваха три седмици, за да обмисли взаимоотношенията им, разсъждаваше Гейбриел Дън, докато се качваше в самолета.

„Сърцата не се дават, а се печелят“ — бе писал Уилям Бътлър Йейтс, когото тя обожаваше, тъй като беше ирландка. И по този повод се запита дали обезпокоително скромният Джак Тафт я обича по този старомоден начин.

Не знаеше със сигурност. Трябваше да помисли. Нужно й беше време.

2

Тафт бе заминал. И Денис знаеше, че той няма да се върне. Хората в Сингапур щяха да се погрижат за това. Тя нямаше представа как ще го сторят. Беше все едно да се обадиш на работник от службата за изтребване на паразити. Мъжът в работен комбинезон се появява сутринта. Вечерта се връщаш от работа и мишката е изчезнала. Може би е мъртва или е затворена в малка клетка и измъчвана от учените в някоя лаборатория. По-добре да не знаеш подробностите. Единственото, което те интересува, е, че я няма.

Като Тафт.

Беше неделя следобед и в офиса нямаше никого. Денис Доналд седеше в малкия си кабинет, който смяташе за своя спирка в живота. Тя пусна съобщение по електронната поща. Номерът на полета на Тафт. „Сингапур Еър“. Час на пристигане — пет и пет сутринта. Хотел „Рафълс“.

Човекът, за когото бе адресирано съобщението, щеше да чака. Или хората, които работеха за него. Това нямаше значение. Резултатът щеше да е един и същ.

Денис отметна златисторусите си коси и си позволи леко да се усмихне. Устните й приличаха на шедьовър на пластичен хирург, но както всичко останало в нея бяха естествени и съвършени. Ядоса се на бавната реакция на персоналния си компютър. Ако тя, а не онзи тъпак Тафт, бе избрана за вицепрезидент на най-големия дистрибутор на електроника в света, първата й работа щеше да бъде да изхвърли тези антики „486“ и да ги замени с „Пентиум III“. Но Джак — както винаги муден и дребнав — бе настоял, че на никого в отдела не са необходими по-модерни компютри. По-добре било да не натоварват бюджета, да задържат старите машини още една година и да се придържат към изпитаното и надеждното. Това беше типично за Джак и защо се бе чукала с него толкова дълго, щеше да остане загадка.