Читать «Искам те обесен» онлайн

Джо Гарбър

Джо Гарбър

Искам те обесен

На Типи Хедрен, прототипа на Оливия, би трябвало да се посвети много повече от един роман.

Сократ: И тогава първото нещо ще бъде да наложим цензура на писателите. Цензорите ще приемат хубавите разкази и ще отхвърлят лошите. И ще изискваме майките и бавачките да разказват на децата само одобрените.

Платон, „Република II“

Човек бяга най-бързо от себе си.

Лукреций, „За природата на нещата“

В книгите четем, че едно време богове и богини превръщали мъжете в зверове и птици. Жените правят същото. Ето защо онзи мечок може да е бил рицар, отишъл на лов в горите на Биская. Вероятно е разгневил някой бог или богиня и е бил преобразен в мечок, за да изтърпи наказанието си…

Фроасар, „Хроники III“

Отдавна стигнах до извода, че животът е шанс шест към пет.

Деймън Ръниън, „Изгодна цена“

Благодарности

Дължа много на правителството на Сингапур за любезното сътрудничество, докато правех проучвания за тази книга. Специални благодарности дължа и на сингапурския съвет по туризма, по охраната и поддръжката на парковете и по жилищното строителство, на полицията и на пристанищните власти за помощта, която ми оказаха. Както и на персонала на хотел „Рафълс“, на американското посолство, на неколцина журналисти, местни бизнесмени и приятели, които направиха всичко възможно да ми помогнат.

Помолиха да не споменавам имената им.

Когато говореха за недостатъците на държавата си и за политическите особености, те понижаваха тон, предпазливо се оглеждаха дали някой не подслушва и ме молеха да не споменавам имената им. Управляващите в Сингапур не приемат критика, колкото и да е добронамерена. Жалко, защото непримиримите критици са направили нас, отделните индивиди, и обществото като цяло по-добри. Фактът, че управляващите в Сингапур не правят разлика между критика и конфронтация, в крайна сметка може да доведе до по-лоши последици и от онези, които политиците искат да избегнат.

Но не е моя работа да критикувам, а още по-малко — да се опитвам да натрапвам западните ценности на една източна страна. Ние, американците, сме правили това и резултатите не са били твърде лицеприятни.

1.

Изпращането

Под кожата на всеки любим се крие враг.

Дороти Паркър

Сократ: „Малцина съзнават, че част от злото в другите хора се предава на тях“.

Платон, „Република X“

1.

Международно летище Сан Франциско

В един неделен октомврийски следобед Джак Тафт, който дори не подозираше, че е набелязан да умре, седеше прегърбен в първа класа на самолет на сингапурските авиолинии. Дотогава не бе пътувал в първа класа. Обстановката не беше толкова луксозна, както бе очаквал. Напомняше му за чакалня на скъп стоматологичен кабинет в Ню Йорк. Само списанията бяха по-нови.

Изтощен от шестчасовото пътуване от летище „Кенеди“ до Сан Франциско, той пиеше диетична пепси-кола, защото беше на средна възраст и трябваше да внимава за килограмите си, и напразно се опитваше да се съсредоточи върху обемистия документ на коленете си. Пътуването не му се отразяваше добре. Пък и въпросният документ беше ужасно досаден.