Читать «Наследникът» онлайн - страница 51

Най-голямата трудност се оказа не самото лазене из тесните скални отвори — тя бързо свикна с това — а опазването на тия занимания в тайна. Денем това бе почти невъзможно — селенските дни бяха дълги и изпълнени с трескава дейност, през тях хората спяха само по два-три часа на тера. Ала през дългите нощи нещата се преобръщаха. Животът в двореца замираше, всички дремеха почти непрестанно и тогава идваше нейното царство.

Щом се увереше, че няма кой да я наблюдава, Линда обличаше вехтите дрешки, които бе разменила със сина на една от готвачките срещу две перли (тайно откъснати от една рокля на майка й) и с фенерчето в ръка започваше поредната експедиция. Когато след години си припомняше тези приключения, тя изтръпваше при мисълта за всички злополуки, които биха могли да я сполетят. Но децата не мислят за опасностите и навярно затова съдбата ги закриля. Във всеки случай тя нито веднъж не се сблъска със сериозна заплаха, освен два-три случая, когато попадна в задънени тунели и трябваше с много усилия да се измъква от тях заднешком.

Някой би си помислил, че из тия тесни проходи не може да се открие нищо друго, освен прах (какъвто наистина имаше в изобилие). До известна степен това бе вярно, ала понякога там се срещаха удивителни открития. Така малката принцеса узна къде правят гнездата си малките сиви мишлета, които тя много харесваше. Видя как слугите тайно си пийват от безценното теранско вино, предназначено само за кралската трапеза. Научи как точно се забавляват младите готвачки и гвардейците от охраната зад залостените врати на килерите, но играта не й хареса особено — приличаше на борба с много пъшкане и охкане, само че накрая и двамата участници губеха схватката и се просваха изтощени.

Понякога намираше и съкровища, укрити и забравени от незнайни времена в отдушниците над стаите: кесия от протрито зелено кадифе с дванайсет златни реала; снопче любовни писма, написани върху трошлива от старост хартия (бяха много романтични и тя често ги препрочиташе, като си представяше, че са до нея); бележник с кожена подвързия, изпълнен със записки на непознат език и рисунки на растения; ръждясал кинжал с позлатена дръжка. Прибираше ги само когато по всичко личеше, че собствениците им вече никога няма да ги потърсят.

Едно от най-удивителните й открития обаче не бе свързано с лазенето из вентилацията — поне не пряко. Веднъж в своите разузнавателни обиколки тя стигна по-дълбоко от когато и да било. След като се спусна по стръмно винтово стълбище и отвори една незаключена врата, попадна в прашен коридор, преграден със стара желязна решетка — сигурен знак, че отпред има нещо забранено за деца, следователно интересно.

Майсторите, създали незнайно кога тази решетка, бяха си свършили работата добре. Дебелите железни пръти потъваха дълбоко в скалата, скрепени с циментова замазка, която през изтеклите векове бе станала по-яка от камък. Само едно не бяха предвидили — че някой ден преградата ще трябва да спре момиченце като Ермелинда.