Читать «Въздигната» онлайн - страница 8

— Просто нямаш търпение да ме съблечеш, нали, принцесо? — попита Локи уморено. Понечих да дръпна ръката си, но той я задържа, слагайки своята върху моята.

— Не… — запънах се аз, отказвайки да срещна погледа му. — Просто разглеждах раните ти.

— Сигурен съм, че е така. — Локи премести палеца си, почти галейки ръката ми, докато се натъкна на пръстена ми. — Какво е това? — Той понечи да се надигне и затова протегнах ръката си, показвайки му украсения с изумруд овал на пръста си. — Това сватбен пръстен ли е?

— Не, годежен. — Отпуснах дланта си върху леглото до него. — Все още не съм омъжена.

— Значи, не съм закъснял твърде много — усмихна се той и се намести в леглото си.

— Не си закъснял за какво? — попитах аз.

— Да те спра, разбира се. — Все така усмихнат, той затвори очи.

— Затова ли си тук? — казах аз, пропускайки да уточня колко близко беше сватбата ми.

— Казах ти защо съм тук — рече Локи.

— Какво се е случило с теб, Локи? — попитах аз почти задавена от мъка, когато си помислих през какво ли е преминал, за да получи всички тези белези и следи.

— Плачеш ли, принцесо? — попита Локи и отвори очи.

— Не, не плача. — Наистина не плачех, макар очите ми да бяха влажни.

— Не плачи. — Той се опита да се надигне, но трепна от болка и аз сложих нежно длан върху гърдите му, за да го задържа.

— Трябва да почиваш — казах аз.

— Ще се оправя. — Той сложи ръката си върху моята и аз не я отдръпнах. — Рано или късно.

— Можеш ли да ми кажеш какво стана? — попитах аз. — Защо се нуждаеш от убежище?

— Спомняш ли си, когато бяхме в градината? — каза Локи.

Разбира се, че помнех. Той се беше покатерил по стената и ми предложи да избягам с него. Отказах му, но преди да се разделим, Локи си открадна една целувка от мен, при това много хубава целувка. Страните ми пламнаха леко при спомена, което го накара да се усмихне още по-широко.

— Виждам, че си спомняш — ухили се той.

— Какво общо има това? — заядох се аз.

— Точно това няма нищо общо — отвърна Локи, говорейки за целувката. — Искам да кажа спомняш ли си, когато ти казах, че кралят ме ненавижда. Това е самата истина, принцесо. — Очите му помръкнаха за кратко.

— Кралят на Витра ли ти причини това? — попитах аз и стомахът ми се сви. — Имаш предвид Орен? Моят баща?

— Не се тревожи за това сега — рече Локи, опитвайки се да успокои гнева ми. — Ще се оправя.

— Защо? — казах. — Защо кралят те мрази? Защо ти причини това?

— Принцесо, моля те. — Той затвори очи. — Изтощен съм. Едва се добрах дотук. Може ли да продължим този разговор, когато се чувствам малко по-добре? Да речем, след месец или два?

— Локи — въздъхнах аз, макар той да имаше право. — Почивай сега. Но ще говорим още утре. Става ли?

— Както желаеш, принцесо — отстъпи той, вече унасяйки се в сън.

Останах до него още няколко минути с ръка върху гърдите му, така че да чувствам ударите на сърцето му. Когато се уверих, че е заспал, издърпах ръката си изпод неговата и станах.